Публикуваме интервю с известния историк акад. Георги Марков, дадено пред 24 часа:

- Навършихте 75 години, акад. Марков. Ако още живеехме при социализма, при вашите заслуги към българската история сигурно щяхте да получите орден, медал или друго признание. А сега как уважиха вашия юбилей?

- Признанието ми идва от читателите на моите книги. Хората, като ме разпознаят в рейса или в метрото, и започват исторически дискусии с мене. Историята е една обичана наука. Това личи и от масовото участие на хора с различни възгледи и становища в социалните мрежи.

- Държавата как уважи юбилейния ви рожден ден?

- Когато президент беше колегата Георги Първанов, той ми пращаше евксиноградско вино - три бутилки в една кутия, за което съм му много благодарен. Не колекционирам ордени и медали. Този проблем не ме засяга.

Освен това съм бил и секретар сътрудник на ДС. И доколкото знам в закона, приет някога, май при Иван Костов беше, такива сътрудници като мен не се награждават с ордени и медали.

- Как минават дните ви днес?

- Когато бях ученик в първи, втори, трети клас, имах чувството, че времето минава много бавно. Едва дочаквах да дойде ваканцията.

Сега е друго - като прехвърлим билото на живота, времето лети. Но това е надпревара, в която човек не може да победи. Неподвластни сме на времето. Като историк много съм мислил на тази тема.

Заради пандемията съм се затворил вкъщи и пиша книги. Стремя се да обобщавам във философско-исторически трудове: “Психология на историята”, “Истината в историята”...

Казаха ми, че повече се търсят художествено-историческите книги. Преди 10 ноември 1989 г. някои колеги много ме критикуваха. Дори с известно презрение ме наричаха песимист. Те искаха да четат сух преразказ на документи. Отговарях им, че като нямат такъв художествен стил, да не ме закачат.

- Кои събития и страници след Освобождението се нуждаят от нов прочит?

- Аз още като млад специалист съм свързан с войните, с военната история при Генералния щаб. Мненията за войните бяха разделени и противопоставяни. Примерно за Балканската война се отбелязваше, но втората балканска не се отбелязваше като национална катастрофа. Първата световна също не се отбелязваше.

- Защо беше така?

- Първата световна война - най-много заради това, че сме воювали с руснаците в Добруджа.

И аз тогава се захванах с войните, имаше шестокнижие за тях - балканските и двете световни. Тогава написах книга за политическото насилие в България, за политическите убийства - от Освобождението до обесването на Никола Петков през 1947 г.

Написах и книга за международните афери в Третото българско царство. Всяко време е имало своите афери - е, не толкова големи, колкото след 1989 г. Направих и една обобщаваща история на ХХ век.

- Има ли в България друг такъв случай - три парламентарни избора в рамките на една година?

- Не, три вота - не, но два избора за години е имало - през 1914 г. Гласуването сега показва ниската избирателна активност. Стана ясно, че политическите партии не заслужават доверието на избирателите. Политиците се подиграват с гласоподавателите.

- Как възприемате изборната победа от партия, която дори още не е учредена и регистрирана? Досещате се, че ви питам за “Продължаваме промянята”...

- И такъв друг случай няма в нашата история. На два месеца партия, но тези двама младежи дават ново лице на българската политика. Не само че са завършили престижен университет в Харвард, но имат и друг начин на говорене. И поне засега печелят доверие. Обещават неща, които хората отдавна искат.

В човешкия живот са много време 32 години преход. И като се погледне назад, България за 30 години след Освобождението става една независима европейска държава. За 30 години след 9 септември 1944 г. в България беше построена и открита през 1974 г. първата атомна електроцентрала.

А сега за 32 години преход, като се огледаме, какво виждаме? Молове, многоетажни хотели... Запалиха бившия театър “Възраждане”, говори се, че и там искат да строят голям хотел. За тия 32 години не виждам да е построено нещо народополезно.

Политиците много разчитат на българския народ, че бил търпелив. Това не е съвсем така. Българинът търпи, търпи, но донякъде. Това се вижда и в 37-те процента избирателна активност.

Помните ли първите свободни избори за Велико народно събрание през 1990 г. какъв празник беше? И какви митинги бяха по площадите. Къде са сега тези митинги? Няма ги вече! Така че не бива да се прекалява с търпимостта на българите.

- Няколко лидери на партии, представили се зле на изборите, подадоха оставка. Настъпва ли най-сетне смяна на поколенията и България да бъде управлявана от млади и образовани в чужбина хора?

- Да. Напълно съм за това млади хора да влязат в управлението на държавата. Защото през тези 32 години много случайни хора ставаха депутати и министри. И като се включиха в управлението на държавата, се самозабравиха. Казват - без мен не може.

През 2001 г. написах такава книга “Поуки за държавници”. Колкото повече човек управлява, толкова повече го превзема наркотикът на властта. Така че нека да има смяна на поколенията, полезно ще е и за държавата, и за хората.

- Предстои да се развърже или завърже още повече възелът с Македония. Като историк какъв съвет бихте дали на новите управляващи?

- Да внимават с националния въпрос! От някои нови сведения разбирам, че лидерите на “Продължаваме промяната” са готови да сменят тактиката на разговорите със Скопие и да проявят известна отстъпчивост. Тревожно е да се преговаря както искат САЩ и Европейският съюз. Като историк казвам, че не бива да се отстъпва. Имаме една декларация на Народното събрание, която трябва да остане в сила. Защото колкото повече отстъпваме, толкова повече ни се качват на главата. Чувам, че в Скопие говорят, че до 15 декември щяло да има ново споразумение. Не знам кой им е дал тази надежда. Не бива да отстъпваме - нито поради външен натиск, нито заради някаква европейска солидарност.

Защото става въпрос за нашата национална история, която се присвоява. Ние нямаме моралното право да отстъпваме заради нечии интереси. Тези двама млади хора (Кирил Петков и Асен Василев - бел. ред.) не бива да се увличат и да отстъпват в името на някаква европейска перспектива на Западните Балкани.

- Какво обаче ще стане, ако двамата отстъпят, притиснати от исканията на САЩ и ЕС?

- Самото определение Северна Македония включва и Пиринска Македония, включва наши територии. Още когато Гърция се наложи за името Северна Македония на бившата югославска република, ние трябваше да кажем, че тя включва и наши земи. Ако те бъдат допуснати безусловно до ЕС, трябва да им се поставят тези въпроси - за Пиринска Македония, за македонско малцинство, за ОМО “Илинден”. И се поставя въпросът в Брюксел. Какво се интересува Брюксел от македонския въпрос?! Те си имат други интереси, европейски и световни.

Ще бъдем много уязвими. Премиерът Зоран Заев бил обещал... Ама Заев днес е на власт, утре го няма, паднал е от властта. Ще дойде друго правителство. Тогава какво ще правим?

Решението за Македония ще бъде барометър за бъдещето на новото правителство. То не трябва да забравя, че всеки трети гражданин на България има бежански корени. И най-много са бежанците от Македония. Не може с лека ръка да се отнасяме към историята. Не може да седнем на масата и да преговаряме за Гоце Делчев. Това е гавра с нашия национален герой. Той се е самоопределил приживе.

В Скопие има професионални македонисти. Сред тях тях са и политици, и учени, и журналисти... Ако няма македонска нация, те загиват. Много се надявам тези двама млади хора да не се поддадат на натиска. Много трябва да внимават...

- С каква нова книга ще зарадвате в най-скоро време вашите читатели?

- Пиша “Феноменология на историята”. Хегел през 1807 г. е написал “Феноменология на духа”. Тя е за духа, за съзнанието, за самосъзнанието, за религията и т.н. Хегел е философ. Аз като историк пиша “Феноменология на историята” - за важни исторически събития, за изключителни и неповторими личности, които променят хода на историята, за ярки исторически примери. Обобщавам някои оценки за събития в българската и в световната история.

- Кога очаквате книгата да се появи на пазара?

- Напролет, да е живот и здраве...

- Вие ваксинирахте ли се срещу коронавируса?

- Не, защото имам разширени вени на краката с тромбофлебит, който може да направи кръвни съсиреци. Стоя си вкъщи и се пазя, доколкото мога. Спазвам всички други предпазни мерки.

- Вярвате ли в конспирациите за появата на коронавируса - че е човешко дело, изпуснат от лаборатория?

- Не вярвам в конспирациите. Те са художествени измислици. Интересното сега е, че колкото по-големи са тези измислици, толкова по-голямо влияние имат.

Това е една пандемия, каквито е имало много през вековете. Факт е, че и днес умира много народ. Хората трябва да се ваксинират.