Броени часове преди насрочените в неделя парламентарни избори картината започва да се прояснява

Единствената загадка засега е хипотетичната избирателна активност, която обаче ще предопредели броя на участниците в бъдещото Народно събрание, предава Агенция КРОСС по данни на социологическа агенция АФИС.

Получените данни дават основания да очакваме активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.

Първата диаграма илюстрира шансовете за парламентарно представителство на седмина от участниците в надпреварата за мандати според заявените пред нашите анкетьори намерения за гласуване. Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете - Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ" (2,8%), партия „Възраждане" (2,0%) и АБВ (1,4%).

Анкетираните лица, приели участие в нашето проучване, се делят на три групи:

1. Твърдо решени, каквото и да става, да подкрепят определена партия или коалиция;
2. Декларирали подкрепа за определена политическа формация, но не е съвсем сигурно, че ще потвърдят намерението си в последния момент;
3. Колебаещи се в подкрепата си или възнамеряващи да изберат опцията „Не подкрепям никого", или пък да се откажат от участие изобщо.
4. 

Както личи от данните, представени на втората диаграма, налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста", оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!" със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели - нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

Възможни ли са изненади? Изненади винаги има, но големи изненади на предстоящите избори не следва да се очакват. Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС" надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България" да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.

Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели.

Възможно ли е някой от „задната редица" да излезе напред и да се намеси в спора за разпределението на парламентарните мандати? Като например Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ". На теория да, но на практика е трудно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало избирателната активност внезапно и рязко да се е повишила в последния момент и да е надхвърлила съществено прогнозните нива. Това е изключително слабо вероятно, заради което отсъства от нашата прогноза, представена и онагледена в следващите две диаграми.

Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа.

Накъде отиват тези общо 1,2 млн. гласа? Близо две трети от тях увеличават „армията" на негласуващите, а останалите осигуряват подкрепата на други формации, основно за „партиите на протеста" („Има такъв народ" и „Изправи се! Мутри вън").

Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните нагласи в последния момент преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от зараза. Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува. Това мнение битува сред най-високите възрастови групи, които са по-масово представени именно в БСП.

Стигаме до най-важни въпрос - какво следва след 4 април? Истината е, че изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.

Ако все пак обаче се формира мнозинство и се излъчи кабинет, промяна все пак ще има, тъй като изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно мнозинство или съставяне на кабинет. Досега, например, нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС - било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от „Има такъв народ".

Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат е на БСП в качеството ѝ на единствена парламентарна опозиция. Макар и на ниско ниво тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации („Демократична България" и „Изправи се! Мутри вън!"), а това също е промяна.

Най-важният извод е, че кризата на легитимност на политическата система, избухнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи и дори може да се задълбочи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание и в начина на правене на политика изобщо.