Ограничителната заповед не гарантира неприкосновеност, коментира адвокатът по семейно право Райна Аврамова

Четири пъти повече са жертвите на домашно насилие през 2022 г. В първите месеци на 2023 г. станахме свидетели на няколко фрапиращи случая.

"В голяма част от случаите домашното насилие се случва при хора с граждански брак и деца. При това положение жетвата решава да даде шанс на брака си и шанс децата да растат в семейство от двама родители. В друг част от случаите насилникът причинява психически тормоз, внушавайки на жертвата, че ако не са заедно, той ще се самоубие", коментира адвокатът по семейно право Райна Аврамова в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ основното е работата на психотерапевти със самата жертва, за да може тя да излезе от зависимостта "нека да дам шанс заради децата", "той без мен ще се самоубие", "какво ще си помислят съседите и приятелите ни".

Аврамова посочи, че жертвите трябва съвсем ясно да си дават сметка за последствията, ако решат да останат заедно с насилника. А документът за ограничителна заповед не гарантира неприкосновеност. До фатален край се стига, след като жертвата вземе решение да се върне при насилника или пък е причакана някъде.

"Активност трябва да проявяват органите на полицията и прокуратурата, за да има някаква санкция. Към настоящия момент сигналът се подава от пострадалото лице. В новите законопроекти за промени в Закона за защита от домашно насилие се предвижда възможност сигналите да бъдат отправяни от лечебното заведение, което е посетила жертвата", каза още Аврамова.

Юристът споделя мнението, че трябва да се работи с насилниците чрез специализирани програми. "Когато съдът издава заповед, в нея трябва да бъде посочено, че лицето се задължава да посещава тези специализирани програми. В моята практика съдът може би в 1% от случаите на домашно насилие е издавал такова разпореждане", изтъкна Аврамова.

Психологът д-р Юрий Кацаров заяви пред Bulgaria ON AIR, че семейства, в които насилието е начинът, по който се разрешават спорове и конфликти, е модел, който се предава в поколенията.

"В следващото поколение много често децата са в ролята на насилници или жертви. Получава се връзка между жертвата и насилника, много често става въпрос за вменяване на вина в жертвата. Покрай актовете на насилие има много заплаха: децата ще заколя, ще те убия, ще се самоубия. Тази манипулация действа безотказно в повечето случаи", обясни той.

Д-р Кацаров добави, че насилникът има лостове и инструменти: чувство за вина, манипулация, което принуждава жертвата да влиза в опит за диалог.

"Ако не се говори за насилието и не се реагира срещу него, то зачестява и става все по-интензивно като страдание и нанасяне на вреда", предупреди психологът.

Д-р Кацаров е категоричен, че за насилието трябва да се говори с близки и съседи, а реакцията на институциите да бъде незабавна. Работа с жертвата, работа с насилника за справяне с гнева, както и отделяне на жертвите. Според него съдебните разпореждания трябва да включат работа със специалисти, които да помогнат да се промени насилническия модел на семейни отношения.