Към месец май миналата година жертви на домашно насилие са станали 409 деца и близо 1300 жени

Към май месец миналата година жертвите на домашно насилие са били над 1700, от които 409 деца, останалите са жени. Това е четири пъти по-голямо увеличение на жертвите на домашно насилие спрямо жертвите през 2021 г. Това каза в "Денят започва" по БНТ адвокатът по семейно право Райна Аврамова.

"Необходима е сериозна законодателна програма, трябва да се прегледат всички текстове в закона за защита от домашното насилие, има изготвен законопроект. Някои от текстовете са ревизирани, с което не съм съвсем съгласна".

По думите ѝ полемиката около законопроекта възниква, защото някои от текстовете в него вече са изменени, а други тепърва трябва да се променят.

"Трябва например да се погледне обстоятелството, че не е задължително ти да съжителстваш на съпружески начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в семейното жилище. При тях е семейно, защото има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи дори между партньори, които са във фактическа връзка, но не съжителстват на съпружески начала".

За да бъде ефективен законът, както жертвата, така и извършителят трябва да бъдат задължавани да посещават специализирани програми за психологическа помощ, заяви адв. Аврамова.

"Трябва да се работи и с пострадалото лице, защото понякога жертвите страдат от т.нар. стокхолмски синдром".

Към момента едва около 1% са случаите, в които съдът постановява посещаване на специализирани програми за психологическа помощ, каза Аврамова. На въпрос трябва ли да има "регистър на насилниците" тя отговори, че има и други начини те да бъдат проследявани, например чрез бюрата по съдимост и делата срещу такива хора.

"Жертвите се обръщат не само към НПО-та, те се обръщат и към журналисти. Очевидно жертвите или се притесняват да сезират съда и органите на полицията или смятат, че могат да получат съдействие по друг начин".

Тя обясни, че когато една молба за издаване на ограничителна заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът трябва да издаде заповед на базата на декларация.

"Има и случаи, когато се подават такива молби без да има истинска опасност, а да се използват като неблагоприятно обстоятелство в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е трудно да преценят, когато имат само молба за издаване на заповед и само декларация от жертвата".