Златото – благородният метал, познат и желан още от дълбока древност.

Днес златотърсачи обикалят реките в търсене на мекия, блестящ и ковък метал заради тръпката да станат няколко грама по-богати. Златодобивът обаче се е превърнал в професия за хиляди работници в рудниците у нас. Печели ли от това държавата и какъв е социалният ефект?

В търсене на отговори тръгват репортерът Кристиян Попов и операторът Росен Илиев  в „Темата на NOVA”.

Годишно у нас се добиват около 9000 килограма злато. Родината ни е една от най-златоносните в света, а в Европа е на 3 място по добив на злато, като пред нас са единствено Швеция и Финландия.

По модела на другите европейски държави, този сектор в България е изцяло отдаден на частни компании. Във финансово отношение общините, на чиито територии се добива ценният метал, имат значими приходи. Отделно от това рудодобивните компании инвестират милиони в инфраструктурата и развитието на тези общини, като осигуряват висок стандарт на работниците - предимно местни хора. Но други заявиха с референдум, че не желаят златодобивни мини на тяхна територия в името на чистата природа.

Рудниците, в които се ражда злато, не са безсмъртни. Благата, които се придобиват с него не са вечни. На колко карата се оценяват решенията, които взимат държава, общини и частни компании, не може да се измери. Но на теглилката несъмнено трябва да се балансират икономиката сега и природата на бъдещето, за да може под построения с добра заплата днес покрив, да има кой да живее утре.