Елена Шпундра е психолог и известна украинска писателка. От сайта Dama.bg предоставят текста ѝ, който представя гледната точка за любовта на една зряла жена, която вече знае какво иска.

„Почти на 42 г. съм и от време на време обичам да казвам, че не вярвам в любовта, романтиката или щастието, което продължава вечно. Когато става дума за мъже, обичам да съм директна. Казвам им без задръжки какво ми харесва и какво не ми харесва. Ако се налага, не се притеснявам и да ги пратя по дяволите.

Понякога спирам и се вглеждам в себе си – може би сърцето ми се е превърнало в късче камък или душата ми е мъртва? Преди бях способна да чакам ден и нощ за едно-единствено съобщение от някой мъж; да прекося света, ако той ме повика; купувах безбожно скъпи подаръци без повод – само за да го направя щастлив. Някога му готвех любимите ястия и сутрин, и вечер. Изтощавах приятелите си с безкрайни разкази за любовния си живот. Едно и също се случваше с няколко различни мъже. Някои от тях обичах, с някои от тях живеех. Някои бяха просто увлечения, по други бях оглупяла от любов, но те не проявяваха никакъв интерес към мен.

Всеки път бях готова да дам всичко от себе си в името на любовта. Но вече не е така. Дали това означава, че вече не мога да обичам?

Когато сме млади, тръгваме на дълго и болезнено търсене на самите нас. Когато сме на 18-25 г. ние се възприемаме като все още необработена глина.

Откъде можеш да знаеш какво харесваш, какви са границите ти и кой си всъщност, ако нямаш богат и разнообразен опит? Затова, когато сме млади, се впускаме в различни експерименти – с външния ни вид, с професията ни, със сексуалния и любовния ни живот. След 25-годишна възраст и различни преживявания имаме това, от което се нуждаем – образование, професионален опит, душевни белези от предишни връзки. Вече не сме склонни към всякакви експерименти и имаме по-добра представа какви са целите ни. Много хора започват да се женят, да имат деца или да градят сериозни връзки. Вече разбираме живота по-добре, но все още знаем толкова малко за себе си. Бъркаме личните си желания с обществените норми. Подменяме представата за любовта със саможертвата. Мислим си, че мъжете ще ни изоставят, ако не задоволяваме всеки техен каприз.

За мен зрелостта настъпва, когато наистина опознаеш себе си. След „слепотата” на младостта и саможертвите, започваме наистина да живеем за самите нас.

Това не означава, че нямаме нужда от никого. Означава ли, че сме станали успели, егоцентрични, самодостатъчни и самотни? Не. И сега искаме любов, топлина и силни връзки, както и когато сме били на 20 г. Но когато узреем, осъзнаваме, че в една връзка всички тези неща трябва да са взаимни. Много често партньорите ни са тези, които получават всичко или си тръгват твърде скоро. Както казва Омар Хаям: „Нямам нужда от онзи, който няма нужда от мен.”

Затова съм решила повече да не правя някои неща...

1. Няма да чакам за обаждания или съобщения от мъже.

Или ще им пиша сама, или директно изтривам номерата на онези, които не могат да намерят време да ми пратят един кратък отговор в духа на „Съжалявам, днес съм много зает. Ще ти се обадя, когато мога.”

2. Не искам да ходя на срещи, чието време и място не ми е удобно.

Ако един мъж не се интересува от желанията и комфорта на една жена, значи той като цяло не се интересува от нея. А аз нямам нужда от такъв мъж.

3. Няма да му простя за това, че не е купил подарък за рождения ми ден или за годишнината ни.

• Харесвам мъже, на които им харесва да харчат пари за жената, която обичат, аз също съм такава. Хората, които са стиснати за пари, са стиснати и в много други отношения. А да забравиш дата, която е важна за любимия ти човек, означава, че не ти пука особено.
• В нашата природа е да искаме да глезим любимите си хора, за да ги правим щастливи. Това, което е важно за тях, трябва да стане важно и за нас. Ако не ти пука, забравил си или не желаеш да положиш никакви усилия, можеш да забравиш за телефония ми номер.

4. Няма да премълчавам онова, което не харесвам.

Нямам намерение да влудявам мъжа си с безкрайни оплаквания. Но не можем да очакваме партньорът ни да забелязва или оценява всяко нещо, свързано с нас.

Затова, ако не обичам да карам бързо, защото ме плаши, няма да примирам от радост, когато мъжът до мен се опитва да ме впечатли със способността да кара с 180 км/ч. Няма да му намеквам мило, че не ми е приятно. Просто ще му кажа директно „Може ли да намалиш, моля. Страх ме е.”

5. Не ме е страх да задавам въпроси и съм готова за всякакъв отговор.

Когато сме млади, се страхуваме да задаваме въпроси за това, което не разбираме и не знаем, защото не искаме да напрягаме, нараняваме или изплашим мъжа до нас. Но таза стратегия наранява нас самите. Не искам повече да страдам, затова съм подготвена да говоря по всеки въпрос.

6. Не бъркам секса с любовта. Сексът може да е свързан с любов, но може двете да нямат нищо общо.

Любовта за мен е да изглади ризата ми; да се старае да е тих сутрин, защото предпочитам тишината в този момент; да помни името на котката ми и да знае с колко захарчета пия кафето си; да ми поднесе букет от прясно откъснати цветя, още влажни от пролетния дъжд; да оправи капещата чешма. Ако никое от тези неща не е налице, а правим секс, значи просто спим заедно.

7. Не ревнувам от работата или приятелите му.

Или от децата му от минала връзка. Ако един мъж ме обича, той ще намери време за мен. Ще успее да ме смести в натоварения си график, пълен с бизнес пътувания, футбол и срещи със сина му. Мога да го приема, защото аз също живея забързан и натоварен живот.

• Ако и двамата намираме време един за друг, това означава, че всичко е наред.
• Ако само аз намирам време за него, а той вечно е зает, значи трябва да си намеря друг.

8. Не гладя мъжки ризи. Мразя гладенето.

Не обичам да гладя собствените си дрехи, камо ли чуждите. Отказвам да правя за него неща, които ненавиждам. Ако ме обича, сам ще си изглади ризата.

9. Няма да се правя на някоя, която не съм, за да се харесам на един мъж.

Всъщност понякога мога да съм груба, цинична, твърде пряма. Не се страхувам да обсъждам проблемите си. Онези, които искат, ще погледнат отвъд фасадата и ще видят истинската ми същност. Онези, които не искат, могат да продължат без мен.

„Аз съм почти на 42 и съм се превърнала в парче бамбук – устойчиво, твърдо, но гъвкаво. Трудно е да ме пречупиш или да ме подчиниш на волята си. Била съм калена от жестокостите на живота, но все още искам да обичам. Обаче не съм готова да жертвам себе си, за да я получа. Любовта създава, тя не руши. Затова нека създаваме.”