Партиите трябва да се отворят и да станат електорални, в противен случай ще се превърнат в секти и ще загубят много, казва Живко Георгиев от "Галъп интернешънъл" в интервю с Таня Петкова за Вестник СЕГА.

- Г-н Георгиев, как се случи ГЕРБ да надвие БСП, при положение че само преди десетина дни социолози даваха превес на левицата?

- Ако преднината на ГЕРБ е 5-6 процента, не е чак толкова много или пък да говорим за разгромяване. Като цяло всички партии са далеч от потенциала на електората си. ГЕРБ ще има най-вероятно под 600 000 гласа, БСП ще се върти около 420-430 000 гласа, колкото и на предишните евроизбори, и т. н.

Няколко обстоятелства имат принос към всичко това, което се случи. Не е чак такава магията на Борисов. Да, факт е, че той пое до голяма степен ключова роля в кампанията на ГЕРБ, но единственото, което успя да постигне, е да мобилизира твърдото ядро на ГЕРБ. Получи се частична мобилизация на периферията на партията, която бе разколебана след скандалите от последните месеци. И те са нормални хора и се разколебават от фактите, които излязоха преди и по време на кампанията. Дотук. Нищо повече.

Големият проблем е, че БСП, която безспорно имаше потенциал за много по-добро постижение и той реално все още съществува, тъй като нейният електорат е абсолютно съизмерим с този на ГЕРБ, не успя да мотивира членовете и симпатизантите си в кампанията.

- Защо?

- Тук са много проблемите. Пикът на влиянието на БСП и мотивацията приключи със старта на кампанията. И кампанията беше немотивираща по няколко причини. Първо – в публичното пространство изглеждаше много вяла, много слаба, тъй като отсъстваше в публичните форуми, нямаше я по медиите, както и в интернет пространството. Въпреки че продуктът, с който излезе, беше конкурентоспособен – идеите, платформата и листата, която в никакъв случай не беше по-лоша от тази на ГЕРБ, даже и по-добра, остана недистрибутиран.

Всичко хубаво беше оставено в ръцете на регионалните структури на БСП, които в някои случаи бяха в добра кондиция, което ще се види след окончателните резултати. Но в много райони те са омаломощени от дългото пребиваване в опозиция на местно равнище, както и от вътрешни проблеми и разломи, групи по интереси, поколенчески различия и пр. Регионалната дистрибуция куцаше и не се случи.

Кампанията по места се реализира като през 90-те години. Срещи, организирани от местните структури, главно с твърдия електорат. Идеите не стигнаха по никакъв начин до по-мекия електорат. Този тип кампания затвори БСП и за този електорат и не се получи онова отваряне, което щеше да мобилизира по-голяма подкрепа.

Имаше и предпоставки за наказателен вот. Те продължават да съществуват. Друг е въпросът, че и самият формат евроизбори няма монтирана в самата си логика възможността за промяна. Не само в България , а навсякъде в Европа. Повече от ясно е, че отивайки и гласувайки за каузата "промяна на статуквото", като се събудиш на следващия ден, промяна няма да има. Евроизборите не са тези, след които да се случи промяната. Затова е и много слаба мотивацията за мащабен наказателен вот, както би имало при парламентарен, президентски и друг вот.

Друг негативен фактор за левицата бе, че тя влезе много рано в кампанията. Още от януари започнаха и структурите й са непрекъснато на бойна нога, а след това и депутатите, които напуснаха парламента. През тези 5-6 месеца те се омаломощиха и прегоряха в тренировките и накрая на мача ги нямаше.

- Сега ще могат ли да се съвземат?

- Не е гигантски проблем за БСП да се съвземат. Правили са го. Това не са силните избори за партия от типа на БСП. Най-важното е, че първо трябва да си направят сериозен анализ на кампанията – какво беше относително успешно и къде бяха грешките.

За всеки се отнася. ГЕРБ също имат какво да видят и да си открият грешките. Да получиш под 600 000 гласа, при положение че имаш този огромен властови ресурс – административен, финансов и всякакъв, и да изкараш такъв резултат?! Особено при положение че електоратът ти е над 1 млн. души. Така че и тяхната кампания беше толкова ефективна, колкото и на БСП.

- Казвате БСП да направи сериозен анализ. Той включва ли и оставка на лидера и смяна на политиката?

- Трудно е опозиционна партия да води лява политика. БСП си остава лява, но е друг въпросът, че не е този тип лява, както на Запад. Очевидно е, че и този тип лявост в Западна Европа не е много успешен. Цялата ПЕС се срива в сравнение с предишните избори. ПЕС върви по-бързо надолу, отколкото БСП.

БСП е била и в по-лоши позиции и състояния в най-новото време. Всеки случай безспорно продължава да има проблеми и със софтуера – идеите си, и с хардуера – структури и пр. Промени са нужни на много равнища. Бъдещето за партията е да се отваря, а не да функционира удобно, но неадекватно.

Все пак трябва да отбележим, че партията си подобрява позициите – не е 17 %, какъвто беше резултатът им на предишните европейски избори, а вероятно ще се паркират на 24-25 %. Но това е само утеха. БСП имаше шанса да играе за победа и социологическите анализи по време на кампанията го показаха.

Съвременните партии, ако искат да не се превръщат в секти, трябва да изберат модела на електорални партии. Много по-отворени към гражданското общество и публичния дебат, както и към младите. Ако се затвориш в структурите си, ти си обречен на този тип грешки, които се случиха и в тази кампания.

- Защо е толкова ниска избирателната активност?

- Тя е ужасно ниска. Средните европейски стойности са 54%, а ние сме 30, при положение че на миналите евроизбори беше 35%, и то при условие, че в списъците тогава имаше 6.8 млн. избиратели, а сега са 6.3 млн. Вероятно са почистили половин милион души. И пак е по-ниска активността на тази по-ниска база. И като сложим 3.5% недействителни бюлетини и 3.5 % „не подкрепям никого“,  реално ще се окаже, че ефективен глас за партия или коалиция са дали около 1.8 млн. граждани.

70 процента негласували е вот на недоверие към политическата класа, което е заради омерзение, липса на надежда и показател, че е нужна промяна на политическия модел. Синдром на тежко отчуждение на българските граждани от политическата проблематика като цяло.

- Като че ли се появиха две десни формации след тези избори?

- Ако коалицията на десните „Демократична България“ успее да прескочи прага, това разкрива много добър потенциал пред тях. Стига да не правят безкрайните и много характерни за тях грешки. Има много голям потенциал, както и огромен наказателен вот, не само в левия сегмент, но и в десния. Ако ГЕРБ продължава по същия начин, можем да говорим и за негови десни алтернативи и на това, което партията предлага.

Заявка за промяна на сегашния политически модел би била и появата на алтернатива на ГЕРБ. Не популистка, малко по-рационална и лишена от тежката, травмираща менталност, която ГЕРБ продължава да излъчва. Има шанс партията да получи сериозен десен опонент.

- А ДПС къде е в цялата ситуация? Заговори се за увеличение на т. нар. ромски вот в тяхна подкрепа.

- Не, няма такова нещо. При тях винаги между 15-20 процента ромски вот. Но това не е новина, те винаги са имали силни позиции в ромската общност. Основният дял си е традиционният електорат – турци и българо-мохамедани. Те затвърждават позициите си, които имаха и на предишните евроизбори. Наистина бяха ги малко позагубили, но не са завладели нова територия, а по-скоро се връщат там, където бяха изтървали нещата известно време. Това се вижда от нашите данни. Очевидно ДПС ще мине 300 000 - 320 000 гласа, което е добре при тази ниска активност.

- Какво ни очаква на следващите избори през есента?

- За жалост и тези избори са много особени. В София и в големите градове ще има вероятно по-сериозни размествания, в малките населени места също ще се случат някакви промени, но там хората са в много голяма степен в състояние на зависимости – от административни власти например. Ще наблюдаваме отново грозни, почти феодални отношения, което няма да е никак добро. Там липсва гражданско общество, както и култура на съпротивата и ще бъдем свидетели на нови изборни явления.