Сблъсъците, до които се стигна на големия антиправителствен протест на 2 септември, повдигнаха много неудобни въпроси към действията на полицията

По традиция от МВР и СДВР хвалят работата на подчинените си и стоварват цялата вина за станалото върху гражданите. Макар че точно униформените получават милиарди, за да не допускат да се стига до кръвопролития на мирни демонстрации. Точно те трябва навреме да идентифицират потенциалните провокатори и да ги отстраняват, за да не се застраши животът и здравето на мирно протестиращите. Както всички видяха, нищо подобно не се случи на 2 септември. Дори напротив - с много от действията си полицията ескалира напрежението. Затова МВР дължи отговори на обществото на няколко ключови въпроса. Те бяха зададени от "Сега" на пресцентъра на ведомството, но той засега пази мълчание.

1. Колко служители на МВР от цялата страна бяха командировани в София?

Ден преди масовия протест, наречен от организаторите "Велико народно въстание", в столицата бяха съсредоточени сили на полицията от цялата страна. В социалните мрежи се разпространиха снимки на стотици патрулни автомобили да влизат в стройна редица по бул. "Цариградско шосе" в София. Това остави впечатление, че заради мащабната мобилизация на униформени, редица населени места останаха за няколко дни без адекватно полицейско присъствие и сигурност. Не е ясно колко струва на МВР въпросното командироване. Отделно в центъра беше ситуирано водно оръжие, което показва, че полицията е очаквала сериозни сблъсъци и била готова за отпор. Защо накрая се оказа "изненадана", е риторичен въпрос.

2. Единствено полицаи ли участваха в охраната на протеста?

Сред младите мъже в полицейските кордони имаше такива, които нямаха вид на служители на реда - бяха с татуировки, бради и без отличителни полицейски знаци. Това поставя въпроса дали в охраната на протеста не са се включили и частни охранители, дегизирани в полицейска униформа. В случая по-вероятното обяснение за съвпадението на лица, работещи като полицаи и като гардове, е, че някои от полицаите в свободното си време да заработват във фирми за лични гардове. МВР нe може, няма време и не проверява дали негови служители работят и като частни охранители, стана ясно от интервю на зам.директора на СДВР Антон Златанов по bTV. Звучи абсурдно, но е факт. По тази логика МВР няма да има нито време, нито желание да проверява и дали негови служители не правят услуги на криминален контингент в свободното си време.

3. Защо по униформите на полицаите имаше непозволени стикери и значки?

Отново от снимков материал в медиите и социалните мрежи стана ясно, че редица служители на реда си позволяват да кичат униформата си с недопустими послания. В първия ред, например, имаше полицай, който си беше залепил стикер на английски, който гласеше "Обичам оръжия и женски гърди". Друг полицай пък имаше значка с череп и послание: "Един изстрел, едно убийство, аз решавам, без съжаление". Не е ясно прави ли МВР проверки какви са тези знаци и защо полицаите си позволяват да ги носят на официални събития, които охраняват.

4. Ще има ли наказани служители за употреба на непозволени помощни средства?

В снаряжението на полиция сме свикнали да виждаме палка, белезници, щит, шлем, евентуално пистолет. Изненадващо е обаче, когато органите на реда се засилят срещу протестиращите с бокс в ръка. Именно това се видя от излъчен репортаж от късните часове на протеста на 2 септември. Безспорно употребата на подобно помощно средство не е регламентирано и полицаят извършва нарушение, ако го използва. Всъщност предназначението на металния бокс не може да бъде друго освен да нанесе повече болка и по-жестока травма. До момента професионалното ръководство на МВР не желае да коментира този казус.

5. Адекватно ли беше използван лютивият спрей срещу протестиращите?

Малко преди обед на 2 септември се стигна до ескалация на напрежението. По думи на полицията органите на реда са били принудени да използват т.нар. лютив спрей срещу протестиращите. Дали обаче го направиха по най-професионалния начин? Обективите на фоторепортерите запечатаха момент, в който служител на реда се е качил на капака на полицейски автомобил и пръскаше наред. Така действията му нанесоха повече вреда, отколкото да бъдат в помощ на униформените. Освен протестиращи, от лютивата течност пострадаха тежко мнозина журналисти, а и самите полицаи.

Всъщност употребата на този спрей може да бъде изключително опасна, обяснява журналистът "Клуб Z" Борислав Кръстев. Малките флакончета, познати като пепър спрей, които се продават в магазините за самозащита, нямат нищо общо с тези на полицията. Докато спрейовете за всеобщо ползване са с 2 000 000 сколвила (мерна единица за лютивост) и пръскат на разстояние около 1 метър, органите на реда използват спрей с над 3 млн. сколвил, който е под високо налягане и може да уцели човек на 8-10 метра. Ако с тях някой бъде напръскан отблизо и то в очите, може да получи сериозни увреждания на зрението и дори да ослепее. Подобни спрейове се ползват от ловци срещу нападащи мечки.

6. Как полицията допусна провокатори с десетки силни бомбички?

Димките и бомбичките на протеста на 2 септември не бяха нещо инцидентно. Напротив, през целия ден полицията беше под канонада от пиратки, самоделки и бомбички със задушлив газ. Как тези оръжия стигаха до неколцина мъже в първите редици на протеста? През цялото време периметърът на пл. "Независимост" беше охраняван от полицията, която претърсваше основно багажа на повечето желаещи да се присъединят към протеста. Освен това на разположение на МВР са десетки камери с голяма разделителна способност и лицево разпознаване. Но противно на логиката, бомбичките не само бяха внесени, но и дълго време бяха безпрепятствено използвани срещу полицаите. Същите провокатори, които можеха лесно да бъдат разпознати по скритите лица, вечерта отново бомбардираха полицията, която не посмя да ги задържи.

7.На какъв принцип се осъществяваха арестите?

След като голяма част от провокаторите останаха на свобода до края на протеста, а редица други мирно протестиращи граждани бяха отведени с белезници, следва въпросът как полицията решава кого да арестува. Пример за това е съпредседателят на "Зелено движение" Борислав Сандов, който малко след началото на протеста беше задържан. Самият той твърди, че не е дал повод за това, а по-късно действително беше освободен без никакво обвинение.

По-страшно е случилото се с журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше жестоко пребит от полицията. "Докато отразявах протестите в София, бях хванат от полицията, хвърлен на земята и брутално ритан в главата. Камерата ми беше отнета и ме накараха да стоя с часове с белезници на тротоара. Много пъти се идентифицирах като журналист без резултат", свидетелства Кенаров. Той също до момента няма предявено обвинение. И се получава странна ситуация - задържат те, бият те, а после те пускат на свобода без никакви претенции към поведението ти на протеста.

За несправедливостта в отношението на органите на реда разказа и бившият лидер на младежката структура на ГЕРБ в Русе Павел Цветков. "В един момент кордонът тръгна към нас. Повечето побягнаха. Аз в началото се затичах, повлечен от тълпата, но в един момент реших, че след като не съм извършил нищо нередно, няма от какво да бягам и спрях. За съжаление съм сбъркал. Едно от момчетата ме събори на земята. Беше разярен", спомня си Цветков. "В трите килии бяхме общо към 15 момчета, сред които имаше двама журналисти, млад лекар от Пирогов, собственик на мебелна фирма, ИТ специалист, служител в Европейската централна банка и други подобни съмнителни фигури", разказва още той.

Засега е известен само един арестуван за хвърляне на бомбички - той беше оставен в ареста за 72 часа. А останалите?