Заради изискваното по закон за маркиране даренията на храни с изтичащ срок са намалели с 50% през миналата година.

Това каза пред журналисти Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, предава Investor.BG. Припомняме, че разпоредба в закона изисква на всяка опаковка да има текст, който да указва, че храната е за дарение. Това изискване бе определено още преди време като пречка за стимулиране на даренията.

Сега членове на сдружението са провели среща по темата с омбудсмана Мая Манолова. Едно от предложенията за насърчаване на спадащите дарения на храни е Българската хранителна банка да получава субсидия от държавния бюджет.

Според специалиста в България продължават да се изхвърлят много храни с изтекъл срок на годност от крайния потребител, но не и от търговците, защото те използвали тържища и сериозен мениджмънт, който да предотвратява изхвърлянето в голям мащаб. Според някои данни количеството изхвърляна храна в страната ни достига 670 тона годишно.

Нито един търговец не е бил наказан заради нелоялна конкуренция по Закона за търговските вериги, съобщи още Йордан Матеев. Той призна същевременно, че има 12-13 производства, но нито едно не е срещу веригите доставчици на бързооборотни стоки. Според Матеев обаче някои членове пораждат рискове за практиката и трябва да бъдат прецизирани.

Като добър пример за развитието срещу нелоялните търговски практики Матеев посочи разплащането, което се извършва в срок до 30 дни. За сравнение – според европейската директива срокът е до 60 дни. В Брюксел се водят дебати дали да не се приеме българският модел. Добра практика според Матеев е и Арбитражната комисия към земеделското министерство, където няма нито един случай за нелоялни практики в отношенията производител – търговец.

Според Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика, съществуват устойчиви митове, че веригите изтласкват малките магазини, че се продават вносни стоки със съмнително качество и че веригите не инвестират в местния пазар.

„Дори тези митове стоят зад някои законодателни инициативи“, каза икономистът. Тя цитира анализ на GfK от 2016 г., според които се увеличава потребителското доверие, а клиентите са правили по-малки покупки, но при по-големи като обем. Според данните хипермаркетите, супермаркетите, дискаунтърите и магазините от типа „кеш енд кери“ държат 40% от пазара на търговия на дребно. Сериозен ръст от 25% на годишна база се наблюдава при специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия, каза още Николова. Тя очаква силната конкуренция при дискаунтърите да се запази и да има ръст при специализираните магазини. По думите ѝ в бъдеще малките магазини може да формират по-големи обединения по примера на веригата CBA.

По отношение на онлайн търговията според нея купувачите изпитват технологическа бариера при доставката на хранителни продукти. Според анализ 64% от потребителите се притесняват дали ще им бъдат доставени свежи продукти, 62% - дали ще са качествени. 70% искат да пробват подобна доставка, а 51% настояват за социалното общуване в магазините. Що се отнася до стандартите за качество, между 60 и 70 на сто от стоките във веригите са от български производители, каза Николова. Тя цитира и политиката да сертифицират доставчиците, за да им се помага да излизат в чужбина.

Заетите в сектора са около 300 000 души, като над половината от тях (167,5 хил.) са заети в микропредприятия. Заплатите, донякъде логично, са функция от големината на предприятието, като по данни на сдружението при големите търговци тя е средно 976 лева, а при малките - 449 лева. Разбира се, наблюдават се и регионални различия, каза още Николова.