Какво може да очакваме през новата 2022?

Миналата година безспорно премина под знака на пандемията от новия коронавирус. 2021-а надали ще остане в историята като добра година и ако някой си спомня с добро за нея, то вероятно ще е най-вече в личен план, пише БТА. Какво може да очакваме?

ЗАТИХВАНЕ НА ПАНДЕМИЯТА

Мнозина със сигурност се надяват на затихване на пандемията, която засегна живота на всички хора по един или друг начин. Новият коронавирус, появил се в Китай в края на 2019 г., вече премина през близо 300 милиона души, причинявайки смъртта на почти 5,5 милиона от тях.

Ако се следва логиката на предишни пандемии, като тази от много по-смъртоносния испански грип, продължила близо три години (от януари 1918 г. до декември 1920 г.), началото на края вече се вижда. Появата на новия коронавирусен вариант Омикрон, идентифициран в Южна Африка през ноември, се вписва в логиката на един наблюдаван и преди модел новите вируси постепенно да стават ендемични. Омикрон е по-силно заразен, като доведе до пикови стойности на новозаразените в редица държави, включително регистрираният в понеделник в САЩ световен рекорд от над 1 милион нови случая за денонощие. В същото време той изглежда е по-слаб от предишни варианти на коронавируса, като не води до ръст на тежките случаи и починалите.

На 31 декември Република Южна Африка обяви - само месец след появата на Омикрон - че вече е преминала пика на новата вълна, без на практика да има ръст на пациентите в болница и на смъртните случаи.

В края на миналата година бяха одобрени първите лекарства срещу ковид. Те наистина не са напълно надеждни, но е твърде вероятно още тази година да се появят ефективни медикаменти срещу причиняваното от новия коронавирус заболяване. Това на практика би означавало неутрализиране на заплахата от ковид и превръщането му в едно от многото инфекциозни заболявания. Още повече че все повече хора имат имунитет, било то след ваксиниране или преболедуване.

САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА СЕ ИНФЛАЦИЯ

Пандемията доведе през 2020 г. до най-тежката световна рецесия от близо един век. Ресорните власти обаче като че ли са по-добре подготвени в сравнение с периодите след испанския грип, Голямата депресия (от 1929 г. до края на 30-те) и международната финансова криза от 2008-2009 година.

В изключително сериозен проблем обаче се превърнаха прекъсването на снабдителни вериги и недостигът на определени суровини и компоненти като чиповете, довели до немислими доскоро забавяния на редица производства. Това на свой ред причини стремителен ръст на цените.

Освен обективните елементи, сред които поскъпването на енергията, има и субективни фактори за спиралата на инфлацията - масовата практиката компаниите да вдигат цените, отчасти за да се застраховат, което причинява ефект на доминото.

Трудно е да се прогнозира до какви равнища ще достигне тази самовъзпроизвеждаща се инфлация: Европейската централна банка, например, очаква инфлация от 3,2 процента тази година, срещу 2,6 на сто през миналата. Според експерти тези официални числа са твърде подценени, а стремителният ръст на цените вещае по-голяма бедност и социално-икономически трусове, особено в по-слабо развити страни.

ЗАПАЗВАНЕ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО НАПРЕЖЕНИЕ

На геополитическата сцена, последните години бяха белязани от своеобразния дуел САЩ-Китай и нарастващото напрежение между Запада и Русия. Надали нещо ще се промени кардинално през новата година, още повече че периодите на икономически трудности по правило вървят ръка за ръка с геополитически сътресения.

Съединените щати и Китай, двете най-големи политически и икономически сили на Земята, са се впуснали в надпревара за глобално надмощие, която не подминава и най-отдалечените кътчета на планетата. САЩ неслучайно пренасочват вниманието си от Близкия изток към Азиатско-Тихоокеанския регион, а е показателно, че американският президент демократ Байдън, обещал да скъса с политиката на Доналд Тръмп в редица отношения, запази твърдия курс на своя републикански предшественик към Пекин.

От друга страна, напрежението между Запада и все по-агресивната според него Русия остава в най-високата си точка след края на Студената война.

Все пак, предвид икономическите трудности и трусовете, предизвикани от пандемията, които не подминават никоя държава, е малко вероятно световните сили да влязат в пряк конфликт или да търсят ескалация на напрежението. Показателно е, че Русия предложи на САЩ и НАТО преговори в областта на сигурността. Макар и предварително обречен на неуспех, тъй като Западът вече отхвърли като неприемливи основни искания на Москва, диалогът все пак ще продължи.

Разбира се, остава рискът случайна искра в Тайван или Украйна да разпали конфликт между Съединените щати, от една страна, и Китай или Русия, от друга, но като че ли такъв сценарий е малко вероятен.

ЗАВРЪЩАНЕ НА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ В САЩ?

Съединените щати, световната суперсила и все още най-голяма икономика, са дълбоко разделени обществено и политически през последните години. Тази поляризация се прояви с пълна сила при пребиваването на Доналд Тръмп в Белия дом. Кулминацията на напрежението бе смъртоносният щурм на Капитолия от привърженици на президента републиканец, отказващи да признаят загубата му от демократа Джо Байдън на изборите през ноември 2020 г. - насилие, доскоро изглеждало немислимо.

Байдън влезе в Белия дом през януари 2021 г. със сравнително висок рейтинг - тогава го одобряваха 53 процента от американците срещу 36 на сто неодобрение, според FiveThirtyEight. Редица спорни политически решения, включително изтеглянето на американските войски от Афганистан през август, обаче доведоха до рязък спад на популярността му: по последни данни на специализирания сайт президентът на САЩ е подкрепян от над 43 процента от своите сънародници, а повече от 51 на сто не го одобряват.

Като барометър за политическите нагласи, демократите на практика установиха контрол над Сената на частични избори през януари миналата година (осигуряван им от решаващия глас на вицепрезидентката Камала Харис в разделената поравно горна комара на Конгреса), но през ноември републиканците постигнаха редица успехи, някои от които изненадващи, на частични избори по места. Макар е да рисковано да се правят общи изводи от локални гласувания, Голямата стара партия изглежда има по-големи шансове на предстоящите междинни избори за Конгрес, отколкото се смяташе преди няколко месеца.

Републиканците все пак трудно ще си върнат контрола над някоя от двете камари - редица фактори, включително демографското съотношение на силите, правят трудно за тях да завоюват на този етап Камарата на представителите, която ще бъде изцяло обновена през ноември. От 34-те места в Сената, за които ще се гласува, 20 са държани от републиканци - тоест и тук летвата пред партията е поставена доста високо.

Предизборната борба при всички случаи ще е интересна в една дълбоко поляризирана страна, разделена политически дори от коронавируса: докато демократите по принцип ходят с маска, то републиканците масово отхвърлят това предпазно средство, насърчавани от свои лидери, включително от Тръмп.

2022-а ще бъде повратна изборна година в Съединените щати и републиканците влизат в нея с амбицията да постигнат нещо, което доскоро изглеждаше немислимо: да победят, отбелязва в свой анализ Франс прес. Агенцията посочва, че междинните избори за Конгрес по традиция са сложни за управляващата партия, и загатва, че пътят към успеха за републиканците може да минава през формулата "тръмпизъм без Тръмп", тъй като бившият президент отблъсква редица независими и колебаещи се избиратели.

НОВ МАНДАТ НА МАКРОН И РЕВАНШ НА ЛУЛА?

От другите големи страни, най-голямо внимание като че ли привличат президентските избори във Франция и Бразилия.

Проевропейски настроеният либерал Еманюел Макрон има всички шансове да спечели нов мандат като френски президент. Един от водещите световни букмейкъри, Bet365, оценява шансовете му за успех на около две трети (коефициент 1,44). За сравнение, коефициентът за консерваторката Валери Пекрес е 4, а за крайнодесните Марин Льо Пен и Ерик Земур - съответно 11 и 13. Френското ротационно председателство на Съвета на ЕС може да помогне на Макрон, а като основен риск пред президента засега изглеждат строгите ограничителни мерки заради коронавируса, които предизвикват недоволство у част от населението и подхранват различни теории, включително конспиративни.

Интерес предизвикват изборите и в дълбоко разделената в обществен и политически план (донякъде като САЩ) Бразилия, където на власт е десният популист Жаир Болсонаро. Изповядващ идеология, близка до тази на Тръмп, той ще се изправи срещу популярния сред по-бедните слоеве бивш президент от левицата Луиз Инасио Лула да Силва. Лула, който бе освободен през 2019 г. от затвора, където излежаваше според него политически мотивирана присъда за корупция, има всички шансове да вземе реванш и отново да застане начело на най-голямата латиноамериканска икономика. Bet365 оценява шансовете му за победа на близо две трети (коефициент 1,50). Букмейкърът дава коефициент от 3,75 за Болсонаро.

НЕЩО НЕОЧАКВАНО

Новата година не може да не мине и без някакви изненадващи събития. Кой ли мастит анализатор и експерт говореше през 2019 г. за предстоящата пандемия? А покойната бивша британска министър-председателка Маргарет Тачър, която бе "ястреб" в политиката към Москва, но писа навремето в своята автобиография с оптимизъм за идването на власт на новия млад руски президент Владимир Путин, вероятно би се учудила какви са отношенията между Запада и Русия малко повече от 20 години по-късно. Така че неминуемо ще има изненади - дано все пак да са за добро.