4 неща, които са по-важни от щастието
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Свикнали сме да се хващаме в идеята за щастие като удавник за сламка. Но то идва и си отива, а ние оставаме в очакване на нови и нови парченца щастие
Истински важното всъщност е да намерим за себе си смисъл - това е, което ни дава опора. Писателката, журналистка и психоложка Емили Есфахани Смит разказва за четирите основи на смисления живот, разкрива Mila.bg.
Опитваме се да постигнем щастието с помощта на успеха, търсим идеалната работа, идеалния партньор, идеалното жилище. Но вместо удовлетворение, в крайна сметка изпитваме тревога и опустошение. Звучи парадоксално, но преследването на щастието ни прави нещастни. Рано или късно започваме да се замисляме за какво ни е всичко това. Отчаянието обаче не идва от липсата на щастие, а от отсъствието на смисъл.
Емили Есфахани Смит, авторка на книгата „Силата на смисъла”, е провела обширно проучване за разликата между щастлив и осмислен живот. Изводът й е, че в основата на смисления живот има четири компонента:
1. Принадлежност към група
Чувството за принадлежност възниква в отношения, в които ни ценят заради качествата ни, заради това, което сме и което самите ние ценим в другите. Истинска принадлежност има там, където има любов и уважение. Често обаче несъзнателно обезценяваме околните - например, като поглеждаме в телефона си, докато сме на вечеря с приятели или гледаме телевизия, докато гостуваме при родителите си.
2. Цел
Целта е по-малко свързана с това, което искате, и повече с това, което давате на другите. Например, санитарите в болниците казват, че тяхната цел е да помагат на болните хора. За да живеем в съответствие с целите си, е необходимо да използваме силните си страни, за да помагаме на другите. Цел и работа не е едно и също нещо. Цел може да е всяка причина, която ни кара да живеем и ни движи напред.
3. Връзка с нещо голямо
Това са тези редки мигове, когато се издигаме над суетата на всекидневието и излизаме отвъд пределите на собственото си его. Някои изпитват това усещане при съзерцание на произведения на изкуството, други - по време на църковна служба трети - в творчески процес. Този опит ни променя.
4. Представата за себе си
Често не осъзнаваме, че сами сме автори на собствената си история и можем да я променяме. Животът ни не е просто списък от събития и факти - ние можем да ги редактираме, интерпретираме и така да преразказваме собствената си история. Болезнените и тежки преживявания са нашите уроци, след като правим стъпки към по-смислен живот.
Иван Христов: Бях на три уискита преди 9 часа сутринта
НАПАРАПЕТВАНЕ
НАПАРАПЕТВАНЕ
Дунав (Русе) разгроми Фратрия
НАПАРАПЕТВАНЕ