Не помня много дъждове

 Сещам се за онзи от "Сто години самота", когато валя четири години, единайсет месеца и два дни. Както и за дъжда от първи май хиляда деветстотин осемдесет и шеста, който сякаш продължава да ръми трийсет и пет години без пет дни.

Както преди трийсет и пет години, така и сега имаме власт, напълно способна да скрие истината от нацията, поставяйки я под риск. Спомням си онзи момент от сериала "Чернобил", когато партийната власт в Припят се беше затворила в бункера и вярваше, че може да овладее положението. И не мога да не направя паралел със сегашното ни управление в оставка, затворено в някакъв религиозен бункер в Банкя, което се опитва да съхрани властта си на всяка цена.

Трийсет и пет години без пет дни ние все още крачим под тежките радиационни капки на социализма и Държавна сигурност.

Ако си спомняте дъжда в "Сто години самота", там имаше моменти, когато валежите намаляваха. И хората си обличаха официалните дрехи, радостни, че този ад си отива. След което заваляваше още по-силно.

Нека не избързваме с официалните дрехи.

Мартин Димитров