3000 лева глоба за русенец, "дрифтил" пред полицаи

На 13.05.2020 г., в гр. Русе, около 22.45 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ” 1.2 с рег. № Р 7628 РН, собственост на Г. Ш.. В посоченият час водачът се намирал в района на кръстовище между булевардите „Цар Освободител“ и „Христо Ботев“, когато бил забелязан от полицейски патрул да навлиза в кръстовището, завивайки наляво с рязко ускоряване на скоростта и превъртане на задните гуми на автомобила, в следствие на това. В резултат на тази маневра превозното средство се поднесло последователно в дясно и ляво на пътното платно.

Полицейските служители, сред които св. П.П. възприели случващото се, тъй като се намирали в района с патрулираща автомобил, застигнали управляваното от жалб.Ш. МПС, извършили проверка и в хода на същата съставили на водача АУАН № 20- 1085- 001860/13.05.2020 г.Актът бил предявен и подписан с възражения. Жалб.Ш. посочил, че бил принуден от обстоятелствата да извърши маневрата поради опасно поведение на друг водач на пътя. След разглеждане на спорните обстоятелства и приобщаване на допълнителни доказателства- записи от инсталирани в района на кръстовището камери за видеонаблюдение от Община Русе, наказващият орган се произнесъл с обжалваното постановление. Пред въззивния съд се поддържат доводите за незаконосъобразност.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- носители със записи от система за видеонаблюдение, справка, възражения по акта, докладна записка, АУАН № 20- 1085- 001860, ЗППАМ, справка за нарушител, показанията на св. П.П. и св. И.Д.. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П..В качеството си на актосъставител той е очевидец и на действията на жалбоподателя, и на последващата проверка.

Заявените от него факти се потвърждават от съвкупния приложен по делото доказателствен материал.Що се отнася до свидетелските показания на И.Д., то съдът отчита, че те съдържателно се явяват неотносими. Очевидно св.Д., макар и близък на жалбоподателя, а също и лице, което твърди, че го е съпътствало /с друго МПС/ във въпросната вечер, не е станал свидетел на извършената проверка.Последната няма как да бъде отречена, предвид наличните съставени документи при провеждането й.

Обстоятелството, че Д. не възприел определени факти не обосновава категоричния извод, че дадените събития не са се случили реално.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна доказателствена сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът намира, че фактическите констатации не са опровергани. Налице е и изрично произнасяне от страна на наказващия орган по направените конкретни възражения по акта, като са изтъкнати и аргументи, защо тези възражения са отхвърлени като неоснователни.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Според този текст, на водачите на моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Очевидно в случая напълно умишлено жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като в качеството си на участник в движението и водач на МПС, е предприел и осъществил действия, при които е извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без да се намира при такива надлежно установени обективни условия. Самият Ш., че при навлизане в кръстовището предприел опасната маневра заради поведението на друг водач, следващ неговия автомобил.

Докато действията на жалбоподателя са фиксирани и на представените записи, а и са възприети от св.П., то твърденията за опасно поведение и на друг участник в движението остават недоказани. При съставяне на акта са направени възражения по фактите, които са разследвани и опровергани, преди да се произнесе наказващия орган.

Посоченото обосновава извода на съда, че така вмененото административно нарушение е доказано и е осъществено умишлено от жалб.Ш.. Наложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани в хипотезата на чл.175 а ал.І пр.3 от ЗДвП, като не са налице основания за изменение на обжалваното постановление и в тази му част.

С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20- 1085- 001860 от 09.06.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Н.В.Ш., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.