37 години от първия екопротест в България

На 28 септември 1987 година градът на свободния дух - Русе, става арена на първия спонтанен екологичен протест срещу режима на Тодор Живков. Шест смели майки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова - излизат на улиците с детските си колички, за да изразят несъгласието си с продължаващото обгазяване на крайдунавската столица.

Този акт на гражданско неподчинение е насочен срещу почти десетилетното замърсяване на въздуха от химическия комбинат за хлор в румънския град Гюргево и мегаломанските проекти на фамилията Чаушеску. Протестът бележи повратна точка в историята на България, превръщайки въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистическата партия.

Събитията, довели до този исторически момент, датират от няколко години по-рано. Построеният в Гюргево завод за хлор работи с капацитет, надвишаващ 10-12 пъти проектния, което води до драстично повишаване на концентрацията на отровния газ във въздуха. Жителите на Русе са подложени на постоянни "газови атаки", което води до рязко увеличение на респираторните заболявания и принуждава много хора да напуснат града в търсене на по-здравословна среда.

Събитието, което прелива чашата на търпението, се случва на 23 септември 1987 година. По време на церемония за връзване на червени пионерски връзки пред Паметника на свободата в Русе, поредният облак със задушлива миризма на хлор пълзи от Гюргево. Децата започват да припадат, а някои свалят връзките си, за да ги използват като импровизирани противогази. Въпреки очевидната опасност, никой от официалните лица не смее да прекрати церемонията.

Този инцидент катализира решението на русенските майки да организират мирен протест, за да привлекат вниманието на властите към сериозността на проблема. Техният акт на гражданска смелост поставя началото на верига от събития, които ще променят облика на България.

През ноември 1987 година Русе става свидетел на първия организиран граждански протест в края на социалистическия период. Манифестациите са насочени срещу обгазяването и в защита на фундаменталното човешко право на здравословна жизнена среда. Тези събития са предвестник на значителни промени в обществено-политическия живот на страната.

Няколко месеца по-късно, на 8 март 1988 година, в София се случва още едно знаменателно събитие. След почти нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" на режисьора Юрий Жиров в Дома на киното, 400 души учредяват Обществения комитет за екологична защита на Русе. Това е първата и най-голяма неформална организация в България, която открито се противопоставя на комунистическия режим.

Създаването на Обществения комитет за екологична защита на Русе е повратна точка в новата история на България. Той се явява първата "бяла лястовица" след десетилетия на тоталитарно управление, предвещавайки края на една епоха и началото на нов период в развитието на страната.

В годината след създаването на комитета се появяват още няколко дисидентски организации. Сред тях са Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България, основан по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и "Гражданска инициатива" на Любомир Собаджиев. Тези организации полагат основите на гражданското общество в България и спомагат за прехода към демокрация и пазарна икономика след 45 години на тоталитарно управление.