Подсмърчане, кихане, кашляне, всички тези жестове, които ни следват от раждането до старини, са характерни за човека. Съществуват близо 200 респираторни вируса с невероятно многообразие (да не говорим за цялата армада от бактерии, които този път ще оставим настрана), които са се специализирали да атакуват човека. Това не е норма, а по-скоро сензационно явление в целия животински свят

Само 12 вируса има при шимпанзето, пише Гласове

Досега при шимпанзето са идентифицирани само 12 вируса, повечето от които са човешки вируси, които изследователи от нашия вид са предали на популациите от шимпанзета. Самите шимпанзета са носители само на няколко вируса и свързаните с тях инфекции протичат много леко при тези маймуни.

Това не означава, че маймуните не се разболяват. Те хващат доста болести. Но те обикновено идват от протозои и паразити. Защо? Това е въпрос на начин на живот. Не, не казвам, че яденето на сурова храна и избягването на миенето на ръцете предпазват от възпаления на дихателните пътища. Съвсем не. Фактът, че гризат собствените си изпражнения също не помага. Може би най-трудната задача за паразитите е да намерят начин на предаване от домакин на гостоприемник. Тези, които живеят в дихателните пътища, обикновено се предават чрез капчиците в секретите при кашлицата и кихането на болните индивиди.

Много вируси на дихателните пътища

Едва тогава те имат голям шанс да преминат директно от носа в устата или ако някой докосне достатъчно бързо повърхност, замърсена с пръски от слюнка, и хване микробите, които са се приземили там.

Преди няколко десетки хиляди години ние също сме били плячка главно на паразити. Откакто се отказахме обаче от номадството, започнахме да обработваме земята и се заселихме в градовете, започнахме да отглеждаме в организма си много вируси на дихателните пътища.

Ето кратък преглед на вирусите, които атакуват дихателните ни пътища

(със сигурност има някои, за които изобщо не сте чували):

- Ортопневмовирус, респираторен синцитиален вирус (RSV, семейство Orthomyxoviridae).

Много разпространен вирус, средноголям (120-200 нанометра), основната причина за възпаленията на долните дихателни пътища при кърмачетата и горните дихателни пътища при децата. В повечето случаи инфекцията е лека, но вирусът може да бъде смъртоносен при недоносени деца.

Въпреки че почти всеки се среща с този вирус в детството си (което вероятно обяснява защо не предизвиква симптоми при големите), той става отново опасен за възрастните хора, особено ако имунтитетът им е отслабен.

Инфекцията на клетките е съпътствана от сливането на съседните клетки в структури с няколко ядра, наречени синцитиум, откъдо идва и името на вируса. Търсенето на ваксина срещу RSV продължава почти 50 години.

- Метапневмовирус (семейство Orthomyxoviridae).

Човешкият метапневмовирус е братовчед на ортопневмовируса, както и на птичия метапневмовирус aMPV-C. Смята се, че е преминал междувидовата бариера преди повече от 200 години и оттогава значително е мутирал.

Той е плеоморфен (променя формата си), обвит в липидна мембрана, снабдена с реснички. Това е вторият най-често срещан вирус, който причинява инфекции на долните дихателни пътища при малките деца (почти всички деца го срещат преди петгодишна възраст, с пик на инфекцията около 12-ия месец). Той засилва признаците и симптомите на астма при децата.

Често се проявява заедно с RSV. Самата метапневмовирусна инфекция обикновено е много по-лека и по-краткотрайна от инфекцията с ортопневмовирус.

Въпреки че почти всички сме били заразени с метапневмовирус в детството си, се случва да се заразим отново на зряла възраст. Тя е опасна най-вече за възрастните хора и за хората с отслабена имунна система. Причинява хрема, кашлица, болки в гърлото и треска и може да предизвика бронхит или пневмония. Проявява се в края на зимата и началото на пролетта.

- Грипните вируси A, B, C (семейство Orthomyxoviridae).

Грипните вируси обикновено са със сферична или овална форма и диаметър 80-120 nm (някои вируси могат да имат нишковидна форма).

Установени са три типа грипни вируси, наречени А, В и С. По-голямата част от инфекциите, особено тези, които водят до епидемия или пандемия, са причинени от вируса на грип А. Той може да атакува не само човека, но и свинете, птиците, конете, тюлените, видрите и китовете. Значително по-рядко срещаният вирус на грип В атакува най-вече хората (редки инфекции са наблюдавани също при пора и моржа). Вирусът на грип С (който атакува свине, кучета и хора) обикновено не причинява сериозни симптоми (най-често лек конюнктивит).

Мутациите на грипните вируси са породили много различни подтипове и щамове. Грипните вируси са обвити с липидна мембрана с видими реснички хемаглутинин (Н) и невраминидаза (N), гликопротеини, които позволяват свързване с гостоприемната клетка. Досега познаваме 18 подтипа НА (Н1-Н18) и десет подтипа NA (N1-N10), което прави общо 180 възможни комбинации и обяснява съществуването на огромно разнообразие от вируси тип А. Испанският грип например, убил близо близо 20 млн. души по света през 1918-1919 г. е бил грип A H1N1, Хонконгският грип от 1968-70 г. - H3N2, а птичият грип - H5N1.

- Парагрипните вируси, типове 1-4 (семейство Paramyxoviridae).

Вирус със среден размер (150-250 nm), който се представя в четири различни типа. Въпреки че първата среща с парагрипен вирус причинява тежки заболявания при децата - ангина, ларингит, трахеит или бронхиолит (дори пневмония при кърмачето), следващите срещи с парагрипните вируси причиняват само задръствания в горните дихателни пътища, като лека хрема с пресипналост.

- Аденовируси (семейство Adenoviridae).

Малки вируси (80 nm) без обвивка, с икосаедрална симетрия, снабдени с характерни протеинови реснички, напомнящи сателитни антени. Те са открити през 1953 г. в аденоидната тъкан на сливиците (откъде идва и името им).

При малките деца те обикновено причиняват ринит, при възрастните - фарингит. При кърмачето могат да причинят възпаления на червата (ентерит), цистит или менингит.

Аденовирусите могат да атакуват и очите, като негнойният конюнктивит е характерна проява на инфекцията.

Инфекцията с аденовируси при възрастни, живеещи в общности (пансиони, казарми), може да предизвика инфекции на долните дихателни пътища: риноларингит, бронхиолит, пневмония.

- Риновируси (семейство Picornaviridae).

Те са сред най-малките вируси, с диаметър едва 30 nm. Въпреки малкия си размер обаче, те действат бързо - вирусът се закрепва за повърхностните рецептори само 15 минути след навлизането в дихателните пътища.

Риновирусите са най-честата причина за хрема при хората. Те се развиват оптимално при температура 33-34 °C, т.е. температурата в носните ни кухини, така че пребивават най-често именно там (името им идва от гръцката дума rhino, нос). Температурата в долните дихателни пътища е твърде висока за тези вируси.

- Ентеровируси (семейство Picornaviridae).

Ентеровирусите включват над 70 вируса (сред които Коксаки вируси А и В, еховируси, ентеровируси 68 или 71), които в нашия климат причиняват сезонни заболявания, най-често леки, главно при децата.

Най-малко половината от известните ентеровируси се проявяват с различни типове везикуларни, екхимотични и уртикариални обриви или подобни на тези, които придружават морбили или рубеола.

Ентеровирусният фарингит например, наречен херпангина, се проявява с мехурчета върху небцето и глътката с големина на главичка на топлийка.

Ентеровирусите са отговорни и за т.нар. летен грип - инфекция, която се появява през лятото и е придружена от кашлица, хрема и главоболие, както и за дяволския грип (болестта на Борнхолм), придружен от треска и силна болка в гърдите. Най-известният вирус от тази група в историята е полиовирусът, който причинява полиомиелита, какти вирусите на хепатит А.

- Коронавируси (семейство Coronaviridae)

Именно за тях се говори най-много днес. Коронавирусите са големи сферични частици (120 nm в диаметър), защитени от двойна липидна мембрана. Те имат характерни реснички с дължина 20 nm, които под електронен микроскоп изглеждат като слънчева корона (оттук и името им).

Познати са шест вида човешки коронавируси, единият от които има два различни щама, което прави общо седем щама човешки коронавирус. Четири от тях, които отдавна циркулират сред нашето население (OC43, HKU1, 229E и NL63), обикновено причиняват лека хрема (болки в гърлото, подуване на сливиците), които се проявяват най-често през зимата и в началото на пролетта.

Три други щама могат да причинят потенциално тежки заболявания: MERS-CoV (причинител на Близкоизточния респираторен синдром с около 30 процента смъртност), SARS (причинител на епидемията на Тежкия остър респираторен синдром през 2003 г.) и SARS-Cov-2, отговорен за днешната пандемия.

- Бокавируси (семейство Parvoviridae)

Сравнително нов вирус, тъй като бе идентифициран през 2005 г., с малък размер (диаметър 18-26 nm), без обвивка, икосаедрален. Видът му прилича на този на животинските вируси - говежди парвовирус и кучешки минутен вирус - името му е образувано от първите букви от латинските имена на тези групи животни (bo-ca).

Инфекцията с бокавирус засяга главно малки деца, от 6 месеца до 3 години (както и възрастни хора със слаб имунитет). Симптомите са притеснителни, те включват обикновено кашлица, хрема, треска, затруднено дишане, конюнктивит, зачервяване, кожен обрив, гадене и болки в гърлото. В най-тежките случаи може да причини пневмония.

Текстът е публикуван във “Фигаро” по проекта за журналистическо сътрудничество LENA.

Превод от френски: Галя Дачкова