Днес отбелязваме 153 години от рождението на Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя.

Той е български философ, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. Роден е в село Хадърча, Варненско.  

През далечната 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в родното си село, а след Освобождението от османско владичество завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 година завършва американско методисткоучилище в Свищов, в което попада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.

Учението му е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието „дъновисти“, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство. 

Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура.

Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др.

Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. 

В моменти, в които човек търси себе си или е изгубил надежда, винаги може да почерпи вдъхновение от мислите и словата на Учителя. 

Споделяме някои от най-силните мисли на Дънов:

* Най-трудното нещо в света е да виждаш хубавото през лошото. Като видиш грешката на някого, използвай я, за да изправиш себе си.

* Когато човек има вяра, от нищо не бива да се плаши. Човек с такава вяра е заобиколен от разумни същества, които го закрилят от опасност и му помагат в живота.

* Пазете своя вътрешен мир! Избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас.

* Силният човек не се оплаква и не се оправдава. Той носи раните си и върви напред.

* Никога не се оправдавайте пред хората. Оправдавате ли се, ще заприличате на човек, който пере дрехите си в мътна вода, а иска дрехите му да бъдат чисти.

* Когато никой не може да ви помогне - може сами да си помогнете.Това е философията на живота.

* Всяка мисъл е силна дотогава, докато не я изкажеш. За любовта не говори. Мисли я, чувствай я, но не говори за нея.