През октомври се навършват 1100 години от основаването на скалния манастир - лавра при село Крепча в община Опака.

Това е най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област.

Обектът е археологическа ценност от национално значение и се намира под закрилата на държавата. От 2020 г. скалният манастир е предоставен за управление на община Опака, каза за БТА в навечерието на годишнината Мирослав Георгиев - уредник в Регионалния исторически музей в Търговище, отдел "Опака". Тук е открит и най-ранно датираният надпис на кирилица в света.

Годишнината е повод за организиране на международна научна конференция на тема "Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1 100 години монашество в българските земи". Форумът ще събере научни работници и специалисти в Опака в дните от 15-и до 17 октомври.

Скалният манастир е разположен на два етажа в скалния масив Хендебуруну над левия бряг на река Калакоч дере. Манастирският комплекс включва килии, манастирска църква и църква-гробница, изсечени в скалата. По стените на църквата в гробницата и около някои от килиите има врязани кирилски надписи, "рунически" знаци и рисунки, разказва Георгиев.

Манастирът е открит за науката от Карел Шкорпил в началото на ХХ век. В началото на 70-те години на ХХ век археологът от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Казимир Попконстантинов изследва епиграфския материал по стените на манастира, след което публикува два надписа на кирилица, които са с изключителен научен интерес.

Първият, регистриран от Шкорпил, е разположен в пет реда, общо 134 букви, изсечени, по думите на изследователите, с уверена ръка. Надписът гласи: "+ В името на Отца и сина и Светия дух. Тук почива праведният отец Антони +. А който направи в черквата житница, да отговаря пред бога. Написа недостойния Михаил. Амин." Той е единственият засега средновековен писмен паметник с такова съдържание, носещ в себе си клетва-предупреждение към този, който оскверни църквата-гробница, като я използва и за хранилище (хамбар). Надписът няма преки указания за времето на изписването му.

За времето на неговото създаване говори друг надпис, открит от Попконстантинов при проучването на манастира. Състои се от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Запазените са 59 букви. Четат се сигурно първите три реда. Това, което е запазено от него, гласи: "В 921-ва година през месец октомври почина раб божи Антон..."

Надписът е уникален с информацията, която предоставя за починалия Св. отец Антони, добавя уредникът. Видно от съдържанието, той е погребан в 921 г., т. е. шест години преди смъртта на цар Симеон и 25 г. преди Св. Иван Рилски, считан за основоположник на отшелничеството в Средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета "свят отец" пред името на починалия основател на скалната обител, говори за почитта, с която се е ползвал. С така обозначената си година на изписване, графитът се явява най-ранно датираният на кирилица в света.

Интерес представляват и шестте староеврейски и рунически надписа. Наличието на многобройни надписи и рисунки в манастирския комплекс показва, че тук са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това говорят и два печата на Цар Симеон Велики, намерени в околностите на скалната обител.

Уредникът добавя, че по проект през 2007 г. манастирът е социализиран - до него е изграден подход чрез стълба с парапети. За съжаление, свободният достъп до неохраняемата археологическа ценност е довел до появата на нови графити и надписи върху скалните структури, нанесени от недобросъвестни граждани.

Скалната обител край Крепча крие възможности за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм. Още повече, че той има стратегическо местоположение - намира се в близост до пътя Попово-Русе и средновековния Червен.