101-годишен дядо от пловдивското село Бенковски продължава да живее активно и да кара велосипед. Георги Георгиев е родом от пловдивското село Бенковски, където създава семейство, вдига къща и остава цял живот. Преживял е две световни войни, в едната от които е участвал и е оцелял като по чудо. В момента се радва на обичта и грижите на внуци и правнуци и чака времето да се запролети, за да подкара новото си колело. Получил го като подарък навръх юбилея си на 27 март от кмета на община „Марица” Димитър Иванов.

„Миналата година за рождения ми ден ми подариха телевизор. Сега получих велосипед. Модерна работа е това колело. Ще го опитам някой ден”, усмихва се столетникът.

За юбилея в дома на дядо Георги се събрала цялата рода. Имало торта, почерпки, подаръци и било весело, радва се още любимият на всички в селото дядо. Той е роден в далечната 1913 година в село Бенковски. „Пет деца бяхме на баща ми – все мъже. Сега останах сам, последният съм от всички. Бедно живеехме, признавам си. И ми се наложи да започна работа като овчарче едва когато бях на 7 години”, разказва за живота си Бай Георги.

Година след раждането му избухнала Първата световна война. В нейния край столетникът вече бил на 5 години, когато баща му Илия се върнал от фронта осакатен, без крак. Той бил артилерист и участвал във войната до самия й край, когато го ранили тежко.

„На турската граница в Одрин са влезли, когато войната свършила. Баща ми бил тежко ранен от снаряд. Нямало навремето линейки. Сложили го на носилка и седем дни са го носили на ръце като са вървели пеша. Баща ми е бил много як мъж и е оцелял, въпреки тежките рани”, разказва Бай Георги.

Две години по-късно вече бил на 7 години, когато семейството изпаднало в безизходица и се наложило малкото момче вместо да учи, да започне да работи. Започнал да пасе овцете на съселяните си, за да изкара някой лев. Живели тежко години наред, през което време столетникът не спирал да се труди. До 27-та си година бил овчар, след което започнал работа в местното училище. „Хвърлих пояса и антерията и си купих официален костюм. Работих като прислужник в училището цели 31 години. Не мога да повярвам, че тогава нямах нищо, а сега имам къща и много внуци. Две снахи имам, треперят над мене. Едната е лекарка. И двете много ме обичат и много се грижат за мен всички”, не спира да хвали роднините си юбилярят.

Със спестени от заплатата си пари купил място в покрайнините на селото. С двете си ръце вдигнал къщата си, в която създал семейство. „Нищо нямаше наоколо. Една гола земя беше, но аз тук през 1946 година построих къщата си”, се гордее Бай Георги. Самият той е участвал във Втората световна война и казва, че някакво чудо го е спасило да не пострада и да се върне жив и здрав обратно в село Бенковски.

„Седем месеца бях на фронта в Унгария. Имах късмет, защото една мина падна зад мен и не експлодира. Ако беше гръмнала, сега нямаше да съм жив", разказва старецът. По време на войната той карал с каруца лекарства на ранените войници. „Карах с едно конче лекарства, а санитарите идваха и взимаха от каруцата каквото им трябва. На 22 януари заминахме за Унгария, а на 30 януари вече бяхме в Белград, Сърбия и оттам в Унгария. Дадохме над 30 000 жертви. Знаете ли какви войнишки гробища има в Унгария – на 50 декара са. По време на войната минахме оттам и мислехме да отидем да ги видим, но не остана време”, обяснява дядото. От началото на войната до края й той ту бил в запас, ту го пускали при семейството му. Изкарал и курсове за готвач, бил фурнаджия в „новите земи”. Така Бай Георги нарича гръцката територия.

„Жена ми беше бременна през 1941 година, а мен ме повикаха запас. На 1 март се роди първото ми дете, на 5 март пак заминах запас. Детето се разболяло, а мен ме няма. Вместо на лекар, закарали го на полето и то починало”, казва старецът с треперещ глас. Не се впуска в подробности, въпреки че става ясно, че тежката вест му се отразила много зле. „Но аз така съм възпитан – на най-лошите работи, най-съм спокоен. После пет декара двор имах и с градинарство се препитавахме. Не съм пушил никога и никога не съм се напивал. Правил съм ракия и съм продавал, но никога не съм пил. Имах и лозе, а най-хубавата овощна градина в селото бе моята. Най-добрите праскови и кайсии произвеждах. Умереност във всичко – това препоръчвам на младите”, казва столетникът от село Бенковски. Той е първият в рода си човек, прехвърлил 100-те години. Казва, че баща му е починал на 96-годишна възраст, а в момента в цялата община „Марица” нямало друг, достигнал до тази възраст. Има двама внуци и трима правнуци.

„Много съм си добре. Всички ме обичат и никой не ме тормози за нищо”, се гордее дядото със своите близки. С радост обяснява, че има двама внуци и три правнуци. Едно от момичетата учело в Пловдив и била отличничка. По-рядко виждал правнуците, но шестокласничката Краси имала само шестици и била много силна по математика, се радва старецът.

Обичал да похапва най-тлъстото месо. Учудващо, но допреди няколко години 101-годишният Бай Георги обичал да похапва само най-тлъстото месо. „Моят стомах мели камъни. Цял живот съм обичал само най-тлъстото – дали е свинско, или друго месо, няма значение. Тлъсто да е. Но след това започнах да дигам кръвно и спрях с тлъстото месо”, признава дядото от село Бенковски. Вече не ядял никакво свинско месо, наблягал на постните манджи и няма никакви проблеми със здравето. Навремето обаче лекарите му открили болно сърце. Пенсионирали го на 58 години заради сърдечния проблем. „Не съм боледувал през живота си, но като ми откриха болното сърце и започнах да ям мед. Цяла тенекия за една година изядох и оттогава проблеми със сърцето не съм имал. Медът ме излекува”, е категоричен столетникът.

Преди около 15-20 години доктори му открили перде на едното око и му казали, че след няколко месеца няма да може да вижда изобщо. Георги Георгиев отново опитал илачи с мед. Правил си компреси с мед на болното око. „Все едно 1000 игли ме пробождаха, но ето, след толкова години няма и следа от перде на очите. Виждам много добре и чета вестници. Медът е най-голямото лекарство”, се смее дядото.