Скулптурният монумент Самуил – цар на България (997-1014) ще бъде открит в 12.00 часа на 8 юни в парковото пространство пред базиликата "Света София".

Паметникът се издига по повод на 1000-годишнината от смъртта на този велик български владетел. Местоположението му е избрано на база исторически сведения, според които бащата на цар Самуил – Никола, е бил комит на област Средец.

Царуването на Самуил /997-1014/ бележи един титаничен сблъсък между България и Византия, който обхваща почти целия Балкански полуостров от Адриатика до Черно море, от Дунав до Централна Гърция. В този титаничен сблъсък са хвърлени много ресурси – човешки и финансови. Изходът от него предопределя развитието на европейския югоизток.

Не знаем много подробности за личността на цар Самуил, защото ни липсват домашни извори, които да представят българската гледна точка. За него можем да съдим само по това, което са ни оставили византийските автори, описващи неговия главен противник Василий II Българоубиец. И така по този опосредствен начин, узнавайки от време на време от изворите нещо за Василий, ние научаваме и по нещичко за Самуил. Единственото, което със сигурност може да се каже, че той и братята му са били синове на комит - управител на провинция, който концентрира в себе си гражданска и военна власт.

През по-голямата част от своето царстване Самуил воюва с Василий II Българоубиец. Кулминацията на 40-годишния ожесточен конфликт между тях е битката при село Ключ на 29 юли 1014 г., която цар Самуил губи. За да сломи българската съпротива, василевсът заповядва пленените български войници около 14 000 - 15 000 да бъдат ослепени като на всеки сто остава един полусляп, за да ги води. За своята кръвожадност той получава прозвището Българоубиец. Когато вижда злодеянието цар Самуил получава удар и скоро умира. 4 години по-късно през 1018 г. Първата Българска държава престава да съществува.

Цар Самуил е погребан в средновековната православна базилика "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Неговите тленни останки са открити по време на разкопки през 1965 г. от професор Николаос Мацопулос. Базиликата "Свети Ахил" е една от най-внушителните сгради от епохата на Първото българско царство. За съжаление тя не се поддържа, също както и гробницата на славния български владетел.

Споменът за цар Самуил не си отива с неговата трагична гибел. Неговият подвиг прави огромно впечатление на българите. Доказателство за това е, че 200 години по-късно цар Калоян /1197-1207/ в кореспонденцията си с римския папа Инокентий III отстоява своите права, правейки препратка към управлението на своя славен предшественик.

Днес споменът за цар Самуил обединява два братски народа – българския и македонския. Преди няколко години кметовете на Петрич и Струмица заедно с местното население участваха в откриването на комплекса Самуиловата крепост и в двата града. Празненствата не разделиха, а обединиха българи и македонци, изпращайки ясно послание как трябва да се развиват нашите отношения в настоящето и бъдещето.