Ветерани и морски офицери честваха юбилея без бойна подводница, пише "Труд".

"Закрий горния рубачен люк!”

Да се чуе тази команда на нова подводница в бойния флот на България си пожелаха побелели ветерани и действащи морски офицери на честването на един век от началото на подводното плаване у нас. Военният ритуал с почести просълзи всички до един така, както беше при тъжната раздяла с последната бойна “Слава”, изведена от строя на 1 ноември 2011. Преди нея се простиха и с подводница “Надежда” и ВМС останаха без своята “кавалерия”, както обичат да наричат подводната военна техника морските мъже.

Сред събралото се подводно братство тази седмица имаше двама вицеадмирали - Костадин Русков и Румен Попов, които са от славното бойно време и на които всички отдадоха заслужена чест пред строя при откриване на паметната плоча за вековния юбилей на пирса в “Евксиноград”. На това място на 25 май 1916 г. е бил вдигнат тържествено военноморският флаг на първата подводница на ВМС - УБ-18. Двамата вицеадмирали и кап. I ранг Антон Янкулов са тримата живи офицери от времето на така известните малютки, дадени от Съветския съюз на България в периода 1954-1959 г., които слагат началото на дивизион подводници.

След това са командвали един след друг първата “Слава”, а кап. I ранг Янкулов извежда за първи път през 1987 г. като командир на дивизиона и четирите подводници на море. Това са “Слава”, “Победа”, “Димитровски комсомол” и “Ленински комсомол”.

“През 80-те години България е имала 4 подводници, с които е можела да прегради цялото море. С приемането на първата подводница УБ-18 тя е била 11-ата страна в света, притежаваща свой подводен флот. Сега е 11-ата страна без подводница”, обича да припомня председателят на Съюза на подводничарите кап. I ранг Станко Станков. И допълва: “Флот без подводници е като човек с една ръка.”

Колкото потапяния, толкова и излизания! Това е максимата на подводничарите, някои от които по онова време са имали по 180 дни - или всеки втори ден в годината в морето, а понякога и 20 дни нонстоп, без люкът над главите им да се отвори.

“Няма ден, няма нощ, нито колко е часът, важното е да върнеш хората”, спомня си кап. I ранг Антон Янкулов, който 8 години е бил на първата “Слава” и после 10 години командир на дивизион подводници с 400 души личен състав “все желязни мъже”. Паметният първи полет на Юрий Гагарин през 1961 г. го заварил на подводницата в Босфора, разказва той. Изплавали тогава, за да се свържат с щаба на флота, да им спуснат поредните задачи оттам, а радистът не чува командите, защото слуша по радиото за историческото изстрелване на първия човек в Космоса и вика ура.

Тогава го наказали, защото не си гледа бойната служба, разказва кап. I ранг Янкулов, който вече е на 82 години. Той е пил вода от 380 м дълбочина в морето. Бил е и заклет пушач, но в подводницата може да дими само по един човек, при това в моторния отсек, където има вентилация. А когато изплава подводницата, на мостика идва голямото опиянение от първата цигара навън.

“Под водата всички са равни, въздухът е еднакъв за всички, така че няма как за командира да има кюфте, а за моряка - боб”, отсича Янкулов. А наградата е поне веднъж на ден да погледнеш слънцето през перископа. Капитанът и съратниците му обичат да си припомнят стихотворението на Чони Чонев “Глътка въздух се равнява на 9 царства”.

Подводниците на България вече могат да се видят само на изложба, отбелязаха с носталгия ветерани и морски офицери при откриване на юбилейната експозиция “100 години подводно плаване в България” във Военноморския музей във Варна. За първи път от 90 години насам след реставрация беше показана скулптура на рубката на УБ-18 и част от екипажа й, дело на известния творец Кирил Шиваров. Експонатът е постъпил за първи път в музея през 1923 г, и е възстановен в ателието на Националния военноисторически музей. Изложбата проследява цялата история на българското подводно плаване, с която може да се гордее всяка морска страна. На 18 август ще бъде открит паметник на подводничаря в пункта за базиране - Варна. Досега за мемориала са събрани 9 хил. лева от дарения.

На кея в “Евксиноград” се знае точно мястото, където е спряла първата подводница. Поставената там паметна плоча е точно срещу екзотичния плаж, на който всяко лято събират тен държавните мъже. Затова подводничарите се надяват тя да им бъде знак и да им даде сигнал да възстановят подводния боен флот на страната ни. А поздравителният адрес, изпратен до тях специално за стогодишния юбилей от премиера Бойко Борисов, ги зареди с такива очаквания.