Някога, преди години, датата 9-и септември беше смятана за най-тържествената в родния празничен календар. Всъщност събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След промяната от 1989 г. обаче събитието е определяно като „военен преврат“. Едно е сигурно – след тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста (Рим – Берлин – Токио) и попада в съветската сфера на влияние.

Днес, без да търсим пряка връзка с датата, мисловно ще се върнем 30-тина години назад. Във времената, когато купуването на цветен телевизор ставаше със записване и чакане на опашка, а единственото средство, с което миехме съдовете си, се казваше „Веро“. Тогава, когато лепилото беше „Рила“, пастата – „Поморин“, а цигарите – „Слънце“. Лили Иванова бе късо подстригана млада брюнетка, Георги Димитров красеше 10-левовите банкноти, а билетчетата за градския транспорт струваха само 6 ст. Забавен спомен оттогава със сигурност биха събудили правилата на чавдарчето, новобранският списък с най-необходимите предмети или програмата на телевизията от 80-те… Ние обаче ви предлагаме още 10 основни понятия от речника на социалистическия стопаджия, пише "10-те най".

1. Първа програма – това е основната от двете програми на Българската телевизия. Първото й предаване е прякото излъчване на ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батемберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на Българската телевизия. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1974 г. започва дейността и на Втора програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания.

2. Работническо дело – вестникът на социализма. Макар и да имаше още няколко, „Работническо дело“ гарантираше пълната истина. Вестникът излиза от 1927 до 1990 г. и усилено критикува правителствата на буржоазните партии, пропагандира идеите на БКП, обявява се за приятелски отношения със СССР и против въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия. Именно на страниците на „Работническо дело“ е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на Отечествен фронт (ОФ) и платформата на самия ОФ. След 9-и септември вестникът активно поддържа властта на БКП и става нейна основна пропагандна трибуна.

3. Дънки „Панака“ – най-популярните родни дънки от времето на соца, алтернатива на вносните марки. „Панака“ носят древното наименование на реката Златна Панега, която тече в близост до старата фабрика на „Панака“ в гр. Луковит. Въпреки модния възход на дънките по света, в онези години „Панака“ съхрани работническия си дух. Дънките „Панака“ бяха непретенциозни, здрави и достъпни. Това превърна „Панака“ в най-известната българска дънкова марка на времето, и в една малка тайна на световната мода.

4. „Не се сърди човече“ – соц варианта на капиталистическото „Монополи“. В действителност тази класическа настолна игра е създадена още през 1914 г. от Йозеф Фридрих Шмит. Подобна е на играта „Пачиси“, създадена около 500 г. пр.н.е. в Индия, където все още е считана за национална игра. Играе се със зар и цветни комплекти пионки върху табло с полета, разположени във формата на кръст или кръг. Върху редицата са отбелязани стартовите и финални полета („кошарки“) за пионките от съответен цвят.

5. Хладилник „Мраз“ – истинска класика на социалистическото домакинство. Здрав, шумен и много ценен приятел за кухнята на всяка българска жена. Проблемът му беше, че за да го размразиш трябва да си отделиш половин почивен ден и куп хавлии, но пък след тази тежка процедура този мил другар бе готов да замразява с пълна сила поне през следващите 15 дни.

6. „Мъжът и жената интимно“ – истината за секса по онова време. Учебник, помагало е единственото легано „порно“ от онези времена. „Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот. Изоставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание. Ако я ограничаваме прекалено или я обременяваме с представи за греховност, тя повяхва и ние се лишаваме от много красота и възвисяващи преживявания. С други думи: сексуалността трябва да намери своето място в цялостния живот. Нейното значение за доброто самочувствие е различно за различните хора и зависи от индивидуалните им нужда. Не е правилно обаче само от тези разлики да се извеждат морални норми.“ А това е само част от предговора…

7. Детмаг, нармаг, хоремаг – това са съкращения за различни магазини отпреди 1989 г. Детмаг е детският магазин, а нармаг е народният. Особено впечатляващ обаче е хоремагът. Това е хотел, ресторант и магазин в едно, плод на възприетата от Съветския съюз практика на звучно съкращаване. Хоремагът е продължение на традицията на странноприемниците от миналото, предлагали подслон и храна с търговски интерес. Обикновено функцията „хранене“ е най-добре развита и затова в разговорния български хоремаг е синоним на кръчма. На практика обаче терминът не се използва в първоначалното му значение и в даден контекст може да има лек негативен оттенък – „не е ресторант, а е хоремаг“ (от всичко по малко).

8. „Кучешка радост“ – тава се наричаха варените наденици, в чиято изработка родните колбасари не влагаха много старание, а рецептата им беше скромна – малко месо, повече сланина и няколко подправки. Изненадващо е, но има хора, които и до днес твърдят, че това са едни от най-вкусните месни продукти, които са опитвали някога.

9. ВЕФ – едва ли в годините преди 1989 г. в България е имало средностатистическо семействно без ВЕФ. Това е съветска марка (латвийски) радиоприемници, изключително разпространени у нас по времето на комунизма. По-същество ВЕФ-ът има много функции – радиоприемане във всички обхвати, самоотбрана, че дори и украса на селски къщи.

10. Одеколон „Тройной“ – този същински дар от боговете, представлява еликсир, съдържащ етерични масла, тройно-дестилиран етилов алкохол и малко изкуствени оцветители. Прилагането на продукта бе свещен ритуал за всеки мъж. Умерено количество одеколон „Тройной“ се изсипва върху дланта, а след това с бързи и премерени движения се нанася върху прясно избръснато лице с помощта на шамаросване и втриване… Виковете от агонизираща болка, показват единствено как мъжки всеки нашенец се справя с болката от интервенцията. Много важно! Нанасянето на одеколона се извършва пред огледалото, само по „пешкир“, увит около кръста.