Обичаят не е само български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни

С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска традиция – да подаряваме и връзваме мартеници на 1 март. Обичаят не е само български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни.

1. Не само българска традиция

Мартеницата е символ на пролетта, познат не само в България, но и в целия Балкански полуостров. В Румъния и Молдова е известна като "мърцишор", а в Северна Македония - като "мартинка". Сходни традиции с червени и бели конци се срещат и в Албания, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина.

2. Легендата за бяло-червения конец

Съществуват различни легенди за произхода на мартеницата. Най-популярната е свързана с хан Аспарух и гълъб, чийто бял конец се оцветил в кръвта от вражеска стрела. Според друга легенда, Баба Марта преде бяла нишка, но пролива капка кръв върху нея, оцветявайки я в червено.

3. Баба Марта и Баба Докия

В България празникът е свързан с Баба Марта, капризна старица, чиито настроения определят времето. В Румъния пък е позната Баба Докия, чиито девет кожуха символизират деветте дни на променливо време.

4. Нишка на времето

Според някои изследователи мартеницата е символ на нишката на времето, предена от Баба Докия. Вярва се, че усуканите бели и червени конци символизират преждата на живота, оформяна от богинята на съдбата.

5. Подарък за здраве и берекет

Традицията е да си подаряваме мартеници на 1 март за здраве, берекет и късмет. Вярва се, че мартеницата предпазва от уроки и зли сили.

6. Кога се сваля мартеницата?

В България най-разпространени са вярванията, че мартеницата се сваля, когато видим щъркел, цъфнало дръвче или лястовица. В някои региони се смята, че мартеницата, носена на китката, трябва да се свали на цъфнало дръвче, а носена на врата – на щъркел.

7. Не само за хора

В миналото мартеници са носели главно жените и момичетата. В някои региони е имало традиция мартеници да се връзват и на животни, като плодни дървета, добитък и дори домашни любимци.

8. Разноцветни

В различните краища на България мартениците изглеждат различно. Родопските мартеници например са многоцветни, често с Пижо и Пенда – мъжки и женски персонажи, символизиращи плодородие.

9. Призната от ЮНЕСКО

Мартеницата е част от световния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство от 2017 г., призната за уникален български обичай.

10. Никога не я хвърляйте

Според поверието, ако изхвърлите мартеницата си, ще изхвърлите и късмета си. Традицията е да се свали мартеницата, когато видим щъркел, цъфнало дръвче или лястовица, и да се завърже на цъфнало дърво, за да се прехвърли късметът на природата.