10-годишна абсолютна давност за всички задължения ще спасява „вечния длъжник“ у нас.

Предложението бе отправено от евродепутата от ГЕРБ Емил Радев по време на обществено обсъждане на темата „Край на вечния длъжник“ в Народното събрание, пише Монитор.

Той предлага да бъдат направени поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а законопроектът вече е внесен в парламента от правната комисия на НС.

В момента липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения, да започне процедура по фалит.

Това водело до все по-голямо затъване на борчлиите, с което нито можели да си стъпят на краката, нито да се издължат. По думите му над 600 хил. български семейства са с дългове и има заведени процедури срещу тях.

Радев уточни, че у нас има въведени три и петгодишна погасителна давност, която обаче не е абсолютна. „С всяко едно действие на кредитора, било то със завеждане на съдебно дело, било то с изпълнителното производство и с всяко действие на съдебния изпълнител, тази давност се прекъсва и почва да тече наново“, разясни той.

Така на практика, когато се продаде цялото имущество на длъжника само с една справка в изпълнителното производство давността продължава да тече, да се трупат наказателни лихви и разноски.

Радев даде за пример заем в размер на 100 хил. лв., от които 40 хил. лв. все още не са върнати и продължават да висят като дълг. „И в един момент след 10 години този дълг от неизплатени 40 хил. лв. става 60-70 хил. лв.“, добави той. По този начин вместо задължението да намалява, то расте и няма край.

Даже като почине длъжникът, кредиторът има претенции към неговите наследници, добави евродепутатът.

Законопроектът гласи, че от момента, в който задължението стане изискуемо и изминат 10 години, то потребителят само с едно изявление може да уведоми кредитора, че давността е минала. Това означава, че дългове, които не са изплащани след 2007 г. и независимо дали се водят съдебни дела, или изпълнителни производства, ще се водят за погасени.

Според вносителите избраният 10-годишен срок нямало да накърни и интересите на кредиторите, тъй като той бил достатъчен за събиране на вземанията. Практиката показвала, че банките успявали да съберат задълженията си за 4-5 години и след това прехвърляли заемите на колекторските фирми.

Ирина Марцева от Асоциацията на българските банки (АББ) каза, че първоначално членовете на асоциацията не се съгласили поради това, че има възможност от злоупотреби след приемането на поправките. Въпреки това, те подкрепят предложенията, тъй като „ако за 10 години кредиторът не събере дължимите си пари, то или не е направил необходимите усилия, или длъжникът наистина няма какво да предостави“, бе категорична тя.

Стоян Якимов от Камарата на частните съдебни изпълнители също заяви, че те са съгласни с този 10 годишен срок, но искат разширяване на правомощията на ЧСИ-та с цел по-бързо събиране на дълга.

Депутатът Филип Попов, който е и член на правната комисия бе категоричен, че на първо четене в зала няма да гласува със „За“, но ако бъдат направени промени между двете четения ще подкрепи законопроекта.

„Подкрепям тази инициатива и се надявам тя да получи политическа и обществена подкрепа“, каза още вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.