Близо 1,3 млн. годишни финансови отчети (ГФО) стоят необработени в Агенцията по вписванията, като някои са от 2016 г.

Това съобщи пред депутатите от правната комисия изпълнителният ѝ директор Габриела Козарева, предава Lex.bg.

„Дори от днес да не постъпи нито един нов ГФО, обработката им ще отнеме години“, каза тя и обясни, че 120 длъжностни лица по регистрацията (ДЛР) просто няма как да се справят с този огромен обем.

Повод да изнесе тези данни беше обсъждането на първо четене на промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНС). Както „Лекс“ писа, с него се предлага от 2022 г. подаването на ГФО да стане безплатно. В момента всяка фирма и юридическо лице с нестопанска цел плаща такса от 40 лв. за вписване на отчета или 20 лв., ако подаде заявлението по електронен път.

Голямата промяна обаче е свързана с отпадането на изискването малките и средни фирми да подават заедно с годишния си финансов отчет (ГФО) покани за общо събрание или протоколи за провеждането му, с които сега се изисква да докажат, че той действително е приет. Вместо това, ще попълват декларация, с която да удостоверят това обстоятелство.

Отпадането на изискването за представяне на всички тези документи се прави с промени в Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които вървят ръка за ръка с измененията в ЗТРРЮЛНС.

Идеята е още през тази кампания за подаване на финансовите отчети, която започна в началото на годината и трябва да приключи до 30 юни 2020 г., ГФО на малките и средни фирми да не бъдат придружавани от покани за общо събрание или протоколи за провеждането му.

С измененията в закона, които днес правната комисия прие на първо четене, пък се урежда, че и за вече подадените отчети, които са придружени от тези документи, ДЛР няма да ги проверяват, а ще следят само, че са придружени от декларация за вярност на заявените в тях обстоятелства.

По изчисления на АВ тази промяна ще доведе до двойно по-бързо обявяване на финансовите отчети (по норматив едно ДЛР обработва по 60 ГФО на ден).

Притеснения как ще се отрази на сигурността на оборота отпадането на проверката за действителното провеждане на общо събрание, на което е одобрен отчетът, изрази Крум Зарков от БСП. Той възрази и срещу скоростното обсъждане на промените в ЗТРРЮЛНЦ – само три дни, след като бяха внесени в парламента, тъй като материята е сложна.

„Финансовият отчет не се одитира от общото събрание, а просто се приема като резултат. Това, което гарантира, че посоченото в него отговаря на истината, е подписът на одитора“, отговори директорката на АВ. Тя определи като напълно излишна проверката на покани, обявления и протоколи от събрания, която сега извършват ДЛР. „Отговорността за верността на заявените обстоятелства е на заявителя. Но сега вместо обявяването на финансовите отчети да отнема минути, отнема часове, изискват се документи, дават се указания, а това е напълно излишно“, каза Козарева на депутатите.

Крум Зарков обаче заяви, че опасенията му не са били разсеяни и в отговор думата взе министърът на правосъдието Данаил Кирилов. „Общи са ни притесненията със Зарков, но ме успокоява това, че търговците възприемат това изменения положително. Освен това има и друг сериозен аргумент – колкото бързо бъдат обявени отчетите, т.е. информацията за финансовото положение на дружеството излезе на светло, толкова по-добре. Толкова по-бързо засегнатите ще могат да осъществят правата си“, каза Кирилов.

Явно целта е да свалим отговорността от длъжностните лица по регистрацията, коментира Зарков. Но Димитър Лазаров от ГЕРБ възрази, че и сега те не могат да удостоверят, че написаното в отчета е истина, че подписите под него са действителни и т.н. Отговорността за това е на заявителя, подчерта той.

Пред правната комисия промените в ЗТРРЮЛНЦ  бяха подкрепени от Министерството на финансите, Националния институт на правосъдието и Националната агенция за приходите, като беше изтъкнато, че те са приветствани и от четирите най-големи работодателски организации. Основната цел на измененията е след 2022 г. фирмите да подават отчетите си само в Агенцията по вписванията, а не и в НСИ, и в НАП. По време на дискусията в комисията обаче стана ясно, че все още няма яснота дали след като това се случи, кампанията за подаването им отново ще е до 30 юни, или ще бъде въведен друг срок, тъй като данните от тях например са необходими по-рано на статистиката.