Новосъздадената Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" (ДАБДП), която е към Министерския съвет, избра странен начин да заяви присъствие и в публичното пространство, и в правния мир.

Вместо очакваните дълбочинни анализи, предложения и политики, които да намалят войната по пътя, тя се зае да демонстрира познания по геронтология - науката, която изучава социалните, психологическите, когнитивните и биологическите аспекти на стареенето. И предложи да се въведат психологически и физически тестове на шофьорите над 60 години. Аргументът - зачестили катастрофите, предизвикани от водачи в пенсионна възраст. Над 120 от катастрофите в Русе например през последните две години били с участието на хора над 60 години и в тях имало над 100 ранени и четирима загинали. Наскоро 95-годишен мъж намерил смъртта си на пешеходна пътека, защото бил блъснат от автомобил, управляван от 71-годишен шофьор. Друг водач на същата възраст пък се преобърнал с колата си по таван в центъра на града, пише Александър Александров за вестник СЕГА.

"Когато станат на 60 години, не да имат безсрочна книжка, а напротив - по-често да подлежат на физическа и психологическа проверка", казва председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" Малина Крумова, цитирана от БНТ. Тя обясни как вече било установено, че само 13% от хората над 64 години били шофьори, а "според статистиката на регистрираните пътнотранспортни произшествия вероятността те да загинат като водачи в инцидент на пътя е четири пъти по-голяма“. Очевидно съпоставено с други възрастови групи. И трябвало да се види откъде идвало всичко това. Крумова даде пример с жените над 40 години, които трябвало да ходят по-често на мамолог, защото имало по-голям риск за рак на гърдата. 

Съвсем логично идеята бе бързо разкритикувана от всевъзможни места и ДАБДП и нейният председател Малина Крумова леко ревизираха предложението си. Последваха обяснения как все още нямало крайно решение от каква точно възраст да има допълнителни проверки, че не ставало дума за нови и специални тестове, а само за по-често прилагане на сега съществуващите, че нищо нямало да се случи преди експертен разговор. Но стана ясно, че тя все пак остава в дневния ред.

"Абсурдно е да смятаме един 60-годишен неврохирург за блестящ и оперира пациенти, а същевременно да се съмняваме в неговите качества зад волана.

Разумът, а не рефлексът е водещ зад волана.

Според вас кой е по-надежден - 60-годишният шофьор с 40 години опит зад гърба си или 20-годишният младеж, който току-що е взел книжка!?", контрира задочно Румен Миланов, който е бивш шеф на КАТ, на ГДБОП, на жандармерията, на НСО и е настоящ преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Според него „безспорно са нужни медицински прегледи за психологическите и физическите качества на водача", но "в концепцията през последните 30-40 години се смениха ролята на мястото на рефлекса и на разума". "Важното е не да имаш най-великия рефлекс, а да имаш най-правилната оценка на пътната ситуация, за да не попаднеш в нея и да се наложи да се използва този рефлекс. Аварийността на шофьори в тази възрастова група е сравнително ниска. Най-високата аварийност на пътя идва от пешеходците на тази възраст”, смята още Миланов.

И статистиката на практика подкрепя тази теза

От загиналите близо 180 души над 64 години при пътнотранспортни произшествия само 53 са били шофьори, а 84 са били пешеходци. Загиналите във възрастовата група от 25 до 64 години пък са 400 и от тях шофьорите са 257. Или дори и по този показател нещата не изглеждат в полза на идеята - просто пет пъти по-малко шофьори са загиналите над 64. И то ако приемем, че всички тези катастрофи са поради проблеми с действия на водачите. Сигурно е и че глобите за хората над 64 години са в пъти по-малко, отколкото в останалите възрастови групи. Или иначе казано - става дума за хора, които освен опитни и дисциплинирани са наясно и с възможностите си. Дори и цитираната от самата агенция статистика подкрепя този извод - едва 17% изобщо шофират. Така погледнато, предложението за специални или по-чести прегледи на тези водачи е нещо като наказание, при това без каквато и да е обосновка.

Всъщност идеята за специални правила за шофьорите над 70 или 75 години не е нова. Тя обикновено се появява след някой конкретен инцидент, но бързо бива забравяна, тъй като, освен че е дискриминационна, не може да бъде подкрепена и с никакви аргументи. Различното в случая е, че сега се прави опит за прокарване на ограничения за хора на много по-ниска възраст, а и идеята е лансирана от най-високо ниво в лицето на специално създадената правителствена агенция.

Идеята показва и колко не е наясно въпросната агенция със ситуацията по пътищата.

Ако се анализира статистиката, много по-логично би било да се въведат специални правила и психотестове за водачите между 18 и 30 години, защото и катастрофите, и нарушенията при тях са много повече. Или пък защо не се предлага нищо за засилващата се тенденция за каране след употреба на алкохол или наркотици? Скокът на хората, които карат след употреба на дрога, е огромен и това се вижда дори и с малкото тестове, с които разполага полицията. Ако тя бъде оборудвана както трябва, картината ще стане още по-зловеща. Трябва да се отбележи, че и много често катастрофите са между водачи в активна възраст, които са шофьори по професия и които минават психотестове и подробни медицински изследвания много по-често от любителите. Да не повдигаме въпроса с раздаването на шофьорски книжки под масата или пък фиктивните медицински прегледи, които също допринасят много повече за катастрофите по пътищата, отколкото възрастта на водача. С тях обаче никой не може или не желае да се справи. Много по-лесно е да се лансират идеи ангро, които ще предизвикат много дебати, но няма да решат нито един проблем. Не за това бе създадена поредната спорна правителствена агенция, нали?