КРАЙНО време е на феномена “Издислав” да се погледне по-спокойно, щото той вече сериозно подозира, че целият Фейсбук му завижда, пише Диляна Ценова в 24 часа.

“Аз съм свикнал на хейт”, каза Фики Стораро, само че него никой не го хейти, напротив. Хората искрено се забавляват с новата му любовна балада Is this love, шегуват се и се будалкат, търкалят се от смях, както беше след легендарното интервю на Стоичков “Самтаймс уин, самтаймс люн” и безброй други възторжени тъпотии.

Не хейтят, а просто недоумяват как може на това момче да му хрумне да пее на английски, при положение че очевидно не му е силният език. Затова го подкачаха да не би Бареков да му е написал текста, а той възприе шегичката като злобна нападка.

Да хейтиш, означава да плюеш някого без причина, да си неудачник с претенции, дебела самотна отличничка или нещо от тоя сорт, да напишеш, че новината за смъртта на Митко Цонев е добра, или да се нахвърляш с псувни върху тези, които си слагат френското знаме върху профилната снимка в знак на солидарност с жертвите от терористичните актове в Париж.

Самородни таланти като Издислав привличат съвсем други страсти, те не отключват комплекси, обиди и клевети, а хумор, сатира и забава, позитивни чувства с щипка сарказъм, сладка дъвка за весели компании.

Имаше един Пеньо в “Биг Брадър”, малко с раздвоена самоличност беше, изпя някаква идиотщина “Литя сас кулата” и вдигна хавайски вълни от радост. На шир и длъж се тананикаше, та Пеньо за миг повярва, че е станал звезда, ама седмица-две по-късно осъзна, че е сгрешил, и се прибра. От същото недоразумение пострадаха Валентина Хасан с незабравимата “Кен ли”, Данчо с “Шест кокошки съм заклала” и какви ли не още състезатели с грешна самооценка, обзети от мания за превземане на шоубизнеса. Не че пеят фалшиво, абсурдни са просто, като кючек на оперна сцена.

Така изглежда и Издислав в очите на хората, които предпочитат Is this love на Whitesnake или Боб Марли, смешка, нищо повече. Най-много две седмици да му се порадват на безвкусието и им излиза от устата, миг от вечността. Даже неговата вече се видя, постепенно залязва на фона на най-новия хит на Гери-Никол с разтърсващата поанта: “Яката дупара – кой ще я бара?”.

Докато горският принц Издислав е разкъсван от драматичната дилема дали внезапно обзелите го чувства не са всъщност любов, “готината и луда” блондинка поставя на масата далеч по-близки до народната душевност метафори. С какво друго да римуваш “Яката дупара”, ако не със “сега ша въ запаля”? Мачка го направо, като багер цинкова кофа!

“Хейтът”, както го нарича, е безвреден за Фики, все едно с кибритени клечки го замерят, кариерата си му върви идеално въпреки конкуренцията и закачките. Струва му се, че “повечето от хората не харесват новите неща и не усещат по-скоро новите въведения в музиката”, и е прав донякъде, защото подигравчиите във фейсбук наистина не схващат тенденциите в творчеството му. Както отбеляза Зуека, “текстът му може и да е на английски, ама орнаментиката му е димитровградска.”

Не е вярно обаче, че “повечето хора” го подценяват – тези, които намират пеенето му за долнопробен кръчмарски експеримент, са съвсем малко на брой, точно 38 хиляди. Айде, 40 да станат след седмица или две, това са потребителите, натиснали “дислайк” под клипа на “Издислав” в YouTube. Толкова са формиращите общественото мнение в България, само че то не засяга породата на Стораро, която дълбоко в себе си знае, че лоша реклама няма.

Количеството на критиците не стига да вкарат десет депутати в парламента, а заклетите фенове на фолка, лишените от изтънчен музикален вкус граждани с “яки дупари”, които тая зима ще поръчват парчето му, ще плачат на него и ще тъпчат на Издислав потника с банкноти, са милиони. На тях каквато и чалга да им пуснеш, ще бъдат радостни, ще припяват и на това ще викат “купон”.

Две са Българиите, паралелни са реалностите, без шанс за комуникация помежду си! Само понякога се спречкват, от “дупара” до “дупара” са им сблъсъците.

Обективно погледнато, единствената реализирана и световно призната фолк звезда е Азис. Колкото и да се заканва Фики, че ще превзема върхове, може само семки да люпи пред ромския славей и да му гледа номера на фланелката.

Нито един от действащите чалгаджии не е изградил толкова трайно въздействащ и оригинален образ. На изтънчените може да не им допадат вокалните произведения на Васил Троянов Боянов и да са скандализирани от чорапогащниците и изкуствените му мигли, обаче няма кой да отрече, че човекът е явление.

Преди точно девет месеца “Ню Йорк Таймс” нареди песента му “Хабиби” в класация, наречена “25 песни, които ни казват накъде отива музиката”, заедно с хитове на Риана, Джъстин Бийбър, Фарел Уилиямс, Лайънъл Ричи. Дейвид Бауи. И бяха цитирали Азис, че “българската преса е готова да признае чуждестранни гей артисти, но не и, че има родна гей знаменитост”.

Абсолютно вярно! Гроздето у нас винаги е кисело, толерантността е потъпкана за сметка на самодоволството. Но нищо, какво му пука на Азис, който лети с частен самолет и върти турне след турне в Турция, Дубай и на още сто места? На Издислав да му е “яка дупарата”, след като е решил да си вдига гарда на английски, него “Ню Йорк таймс” скоро няма да го огрее.