Вместо затихващо ехо след развръзката с плащането от "Дунарит" преди седмица, тътенът става все по-чутовен.

След като оръжейният завод погаси изцяло дълговете си към държавата и респ. към синдиците на Корпоративна търговска банка, препирните кой крив, кой прав не само не утихнаха, но взеха нова посока (в. “БАНКЕРЪ“ първи публикува преводните банкови документи за 50 млн. лева). Наложи се министърът на икономиката да се яви пред репортери в Деня на съединението 6 септември и да бъде отчасти арбитър, отчасти тълкувател на случващото се около "Дунарит".

Емил Караниколов категорично отрече собственик на русенския оръжеен завод да е Емилиян Гебрев. Нещо повече, от думите му стана ясно, че фактическата ситуация около предприятието се заплита все повече и повече заради съдебни спорове, пише Банкеръ.

Претенциите за вписване в Търговския регистър от страна на "Дунарит" и париращите ги обжалвания от страна на ДКК, свързани със собствеността и погасените вече цесионни задължения, не са приключили и едва ли някой знае кога ще приключат. Министърът обаче ясно декларира, че интересът на държавата да запази дейността на предприятието като важна брънка от целия Военнопромишлен комплекс също не е изчерпан.

Министър Караниколов беше провокиран и от изказванията на Гебрев, че той е реалният собственик на военния завод. И още, че финансовите показатели на завода не дават основание за намеса на държавата в дейността му. Тези твърдения икономическият министър контрира с факта, че все още в Търговския регистър по партидата на "Дунарит" няма вписване за промяна в собствеността в полза на  фирма "Емко" и на Гебрев като физическо лице. И не пропусна да вметне, че финансовото разузнаване ще проучи откъде са дошли парите за погасяването на дълговете.

"Към момента собственик на "Дунарит" остава фирмата "Кемира" на Цветан Василев", категоричен беше Караниколов. Той  напомни, че акциите на "Кемира" са запорирани от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, тъй като Василев е подсъдим "за източването на Корпоративна търговска банка". Според официалните регистри обаче управляваната от Асен Бабански "Кемира" е притежание на акционерното дружество "Хедж Инвестмънт България". То е мажоритарна собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови компания EFV International Financial Ventures (90.71%), а Корпоративна търговска банка  притежава едва  9.27 на сто от капитала. Единственото физическо лице - акционер, тук е защитеният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, който има... една акция.

И ако допреди седмица медийните вълнения се лееха по темата за огромните дългове на оръжейния завод към фалираната банка, днес битката е изцяло на терена на собствеността

И тя се води основно чрез заявления и контразаявления в Службата по вписвания.

Опитът на Държавната консолидационна компания, която допреди десетина дни бе в ролята на последен собственик на цесиите по дълга на русенското предприятие към Корпоративна търговска банка да се впише като негов заложен кредитор, беше париран. И това стана със заявлението на "Дунарит", с което бяха внесени платежните нареждания за извършените от него плащания. (Впрочем за тези цесии, които са неколкократно прехвърляни, "БАНКЕРЪ" писа подробно в статията "Дунарит" се отърва от "спасителите" си".)

По-любопитното в случая е защо министърът на икономиката е озадачен от искането на "Дунарит" да заличи ДКК като заложен кредитор. И не е ли това нормалното искане, след като заводът вече е платил дълга към консолидационната компания?

Освен това Караниколов обяви, че парите, с които предприятието е платило този дълг, не са от търговската му дейност и реализация на продукция, както изпълнителният му директор Кръстю Кръстев обяви преди седмица пред в. "БАНКЕРЪ". Министърът посочи, че са се появили информации, че произходът на средствата не е този...?! Какъв е обаче така и не стана ясно. Как би бил квалифицирал този "произход", ако е от кредит например?

Караниколов оспори и думите на Гебрев, че компрометира назначилата го партия "Атака" и отрече, че е задкулисният човек "на един "добър бизнесмен и  депутат". Нещо повече, икономическият министър каза, че няма да каже лоша дума срещу Гебрев, но не пропусна да отбележи, че "може да се окаже, че оръжейният бос заблуждава".

Караниколов обясни и откъде идва разликата между платените от "Дунарит" пари и обявените малко преди това от икономическото ведомство дългове на предприятието на стойност 67 млн. лева. Ставало дума за установени цесии за още 20  млн. лв., които са обект на прихващания на кредити на завода от Корпоративна търговска банка. Фирмите, за които става дума, не бяха оповестени. Това ще стане, когато е готов анализът за установените от държавата дългове на оръжейното предприятие по всички цесии за кредити от фалиралата банка - извън платените в края на август около 50 млн. лв. с лихвите.

Опитите за овладяване

През 2016-а фирмата на Гебрев "Емко" уведомява Комисията за защита на конкуренцията, че иска да придобие русенския военен завод. Като основание за това е изтъкнато решението на Общото събрание на акционерите за вдигане на капитала на дружеството с 60 млн. лв. (от 8 на 68 млн. лв.), при условие, че всички нови акции бъдат записани от "Емко". Антимонополното ведомство обаче спира производството по продажбата на акциите с мотива, че първо трябва да приключи съдебният спор за собствеността върху "Дунарит", който тогава се водеше от EFV International Financial Ventures.

През март тази година  битката за контрола над дунавския военен завод  продължи както в съдебните зали, така и чрез набезите за вписване на промени в Търговския регистър.

С решение от 13 март Великотърновският апелативен съд отмени решение на Русенския съд за блокиране на заявление за увеличение на капитала в "Дунарит". Решенията на това общо събрание, а и не само на него, бяха оспорвани, а вписванията им блокирани със серия дела, водени от компанията с неясен офшорен собственик "Виафот инвестмънт България". Неин притежател пък е друга офшорка от Британските Вирджински острови Viafot Limited, за която се говори, че е свързана с Делян Пеевски. Именно тя първо изкупи цесиите за дълговете на завода към Корпоративна търговска банка (цялата история по прехвърлянията беше публикувана на страниците на в. "БАНКЕРЪ").

Пак през март тази година и Софийският апелативен съд се произнесе  в полза на "Дунарит" по спора за вписване на промени по партидата на компанията. И тази санкция на магистратите потвърди решението на общото събрание на акционерите, с което е одобрено правото на увеличение на капитала във военния завод чрез приемане на новия мажоритарен акционер "Емко".

Сега упражненията с блокирането на вписванията продължават, но чрез Държавната консолидационна компания. Странно защо, след като "Дунарит" вече погаси цесионните си задължения. Редно е да се запитаме чий интерес защитава ДКК?!

Що се отнася до отнетия лиценз на "Дунарит" макар да бе обявено, че с назначаването на прокурист ще се предприеме прекратяване на процедурата, това още не е факт, съобщи министър Караниколов.

И напомни, че тази процедура е стартирана от МВР и КОС заради повдигнатите от прокуратурата обвинения към сегашните мениджъри на завода. А докато няма ново вписване, лицензът на предприятието продължава да виси на косъм.

Военният завод “Дунарит” е приватизиран през далечната 2005 -а за два  млн. лв., като фирма “Дивал 59” ЕООД, собственост на Емил Галов, се сдобива с 92% от акциите в предприятието. На проведения търг други кандидати няма. Още тогава Агенцията за приватизация обявява в прессъобщение, че Емил Галов е управител и на “КВ-Реал” ООД със собственици Красимир Илиев и банкера Цветан Василев. Впоследствие собственик на “Дунарит” става дружеството “Кемира” ЕООД с едноличен собственик “Хедж Инвестмънт България” АД. Оттогава до днес мениджмънтът на дружеството успя да превърне завода със затихващи функции в предприятие с 28 млн. лв. годишна печалба.

Министър Караниколов поясни за в. "БАНКЕРЪ"

"Продължава да има проблем със собствеността в "Дунарит". В Търговския регистър лицето Гебрев не е вписан като собственик на "Дунарит". Към момента той не е собственик на дружеството. Собственик е "Кемира", чиито акции са запорирани. Държавната консолидационна компания е платила на синдиците на КТБ и от тях ще бъдат удовлетворени кредиторите на банката, а не някой друг. Поемаме ангажимент дружеството да не спира работа и работниците да запазят работните си места."