Теодора Арменкова е болничен учител.

Започва да се занимава с това още, когато е на 21 години – в болничното училище в София, което съществува от 1963 година. Тогава тя е част от екип учители, които посещават по график болници на територията на София и учат децата тогава, когато те са в болницата.

Определени процеси, по думите й, наложили стихване на функциите на болничните училища и се стигнало до тяхното закриване.

Тя прави своя избор и започва да работи за обучението на болни деца, още преди да бъде закрито болничното училище. Прави това посредством програма за дистанционно обучение,насочена към децата, които са вкъщи и заради болестта си не могат да посещават училище.

„Онкохематологичните заболявания, са злокачествени заболявания при децата. Лечението е изключително специфично. Продължава повече от две години, при някои деца може да продължи и цял живот. За едно дете двегодишната социална изолация е изключително тежка и трудно се наваксва. И има своите ефекти върху развитието на детето след това“, разказа Теодора.

Тя обясни и как се случват нещата към настоящия момент: „Сега след като болничното училище вече не влиза на територията на Детската онкохематология в София, аз продължавам да се срещам с децата и да учим, когато те могат, така че да направя деня им малко по-спокоен, те да се чувстват сигурни, че ще могат да се върнат и да бъдат там, докъдето техният клас е стигнал.“

Теодора разказва, че за тези 18 години никога не се е замисляла да се занимава с нещо друго.„Докато мога, ще го правя, независимо дали държавата иска или не иска, независимо дали има или няма финансиране. За мен това е повече от това да дам образование на децата. Това е моят начин да бъда щастлива и да се чувствам полезна.“

За подобна дейност няма държавно финансиране, каза Теодора. По думите й преди четири години майки на вече оздравели деца, част от тях – които тя е учила, я канят да стане част от сдружение, където всички работят доброволно.

„Нашите съпрузи са най-обикновени хора, но са ни подкрепили в това, което сме избрали. Всъщност, когато хората правят това, което обичат, нищо няма значение – нито парите, нито успехът. Намираш се на мястото, на което си и се чувстваш добре там. Какво по-голямо щастие от това – някой да те чака в своята мъка и ти да му донесеш радост!“, признава Теодора.

Според нея хората смятат, че „неправителствена организация“ е мръсна дума и че събират пари. „За нас най-важното е да се чува в обществото за нашите деца“, уточни Теодора и разказа, че водят български деца, преборили рака, на състезания в Москва, където те печелят много награди.

„Златната панделка“ е символ на подкрепа за децата с рак и на 15 февруари е международният ден на децата и много бихме се радвали, ако повече хора си сложат „златната панделка“, защото златото е избрано като цвят от родителите. Тъй като при обработката му, за да стане бижу, то минава през огъня. Нашите деца също минават през огъня по време на болестта. И бихме били много щастливи, ако повече хора чуят и подкрепят тези, които се борят, тези, които, за съжаление, са загубили дете и тези, които сега са победители – в цял свят се наричат „сървайвъри“. Така че за нас това би било една голямо победа в обществото“, призова за финал Теодора Арменкова.