6 юни е обявен за международен ден на победилите рака.

По този повод Комплексният онкологичен център представя една пациентка, която преди 11 години бе диагностицирана с карцином на млечната жлеза. Убедени сме, че нейният пример ще въздейства положително върху други жени с подобна диагноза.

Галина Маркова е от Русе. Работи от 13 години в Английска гимназия „Гео Милев“ като секретар. Животът й никак не е лесен. Остава вдовица в разцвета на силите си, когато е на 39 години с две малки деца. Въпреки това не пада духом, а продължава да се бори с ежедневието и проблемите. През 2007 година отива на профилактичен преглед на гърдата. Лекарите откриват малка бучка и след направена биопсия следва незабавна операция. Тогава тя е на 47 години. 

„Животът ти се обръща на 180 градуса за един ден. Когато чуеш диагнозата „рак“ просто не можеш да повярваш какво точно ти се случва.“ , разказва Галина. 

Болната гърда е премахната, но с това не свърша лечението. Следва курс по лъчетерапия и химиотерапия. Остава без коса, чувства се изнемощяла, но заради синовете си се мобилизира. Спира да говори за карцинома като болестно състояние. Забранява на всички да споменават думата „рак“. Излиза с приятелки, стреми се да се наслаждава повече на живота. Обгражда се с позитивни хора.

„В този период най-важни са близките. Децата, роднините и приятелите ми бяха до мен в тежките моменти. И в болницата, и у дома. Вярвам в медицината, в докторите, които ме лекуват. Работата ми е свързана с млади хора, които ме зареждат с положителна енергия. Всъщност, научих се да живея с тази диагноза.“ 

Днес Галина Маркова стриктно следи здравословното си състояние. На всеки шест месеца си прави профилактични прегледи и изследвания. Радва се, че е успяла да пребори болестта. Поне засега. 

„Ракът е съдба. Не можеш да избягаш от нея. Съветвам тези, които имат такава диагноза да не мислят за болестта като болест, а като препятствие, което със силна воля може да се преодолее. При мен е така, аз тази болест съм я зачеркнала и тя не съществува за мен. Не искам да се сещам за нея. Старая се да не си спомням за рака. Казвам си „Нищо ми няма“. За болести не искам да говоря. Може би точно това ме спаси“.