Само 33 от 289 бункера в България са в пълна готовност

България разполага с общо 289 колективни средства за защита (КСЗ), известни още като бункери, но едва 33 от тях са в пълна готовност за незабавно използване. Това показват актуалните данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) към 9 октомври 2024 година.

Състояние на защитните съоръжения

От общия брой бункери, само 33 са класифицирани като първа категория, което означава, че са в добро техническо състояние и могат да бъдат използвани незабавно при нужда. Останалите 256 съоръжения са в задоволително състояние и биха могли да бъдат приведени в готовност в рамките на една седмица с минимални финансови инвестиции.

Интересен факт е, че броят на защитните съоръжения е намалял с 3 в сравнение с март 2022 година, когато са били регистрирани 292 обекта.

Разпределение по области

Разпределението на бункерите в страната е неравномерно. Област Разград се откроява с най-голям брой противорадиационни укрития - 34, докато столицата София разполага с 52 обекта, от които само 3 имат радиационна защита. След запитване от Vesti.bg към пресцентъра на МВР, списъкът на средствата за колективна защита бе актуализиран.

Ето какво показва списъкът на МВР за колективните средства за защита, които са класифицирани като "противорадиационно укритие":

Област Благоевград - 1 противорадиационно укритие, което е от II-ра категория.

Област Бургас - В областта има 19 скривалища, които са от II-ра категория, нито едно от тях не е противорадиационно укритие.

Област Варна - 1 противорадиационно укритие от II-ра категория.

Област Велико Търново - От осем обекта 6 са противорадиационни укрития, всички от II-ра категория.

Област Враца - От 13 обекта едва едно е противорадиационно укритие от II-ра категория.

Област Габрово разполага с 6 противорадиационни укрития, като само едно е от I-ва категория.

Област Добрич - От две укрития едно е противорадиационно, което е II-ра категория.

Област Кърджали - Едно скривалище от II-ра категория, нито едно противорадиационно укритие

Област Кюстендил - Едно скривалище от II-ра категория, нито едно противорадиационно укритие

Област Ловеч - 4 скривалища, всички от II-ра категория, нито едно противорадиационно укритие

Област Пазарджик - 13 скривалища, но нито едно противорадиационно укритие и само 2 от I-ва категория.

Област Перник - 11 скривалища, едно от I-ва категория и няма противорадиационно укритие.

Област Плевен - 14 скривалища, всички от II-ра категория, няма противорадиационно укритие

Област Пловдив - От 16 обекта, 9 са противорадиационни укрития, едно скривалище от I-ва категория.

Област Разград - От посочените 37 колективни средства за защита едва 3 не са класифицирани като "противорадиационно укритие", което прави област Разград първенец в България по брой убежища, които имат ядрена защита с цели 34 обекта. Но всички те са II-ра категория - в задоволително състояние и могат да се приведат в готовност за използване в кратък срок.

Област Русе - От посочените в списъка 14 колективни средства за защита, едва едно е противорадиационно укритие. Областта разполага и с 4 скривалища от I-ва категория.

Област Сливен - От 25 обекта 6 са противорадиационни укрития, всички укрития са от II-ра категория.

Област Смолян - От 31 обекта 19 са противорадиационни укрития. Две скривалища са от I-ва категория.

Област София град едва 3 от 52 колективни средства за защита са противорадиационни укрития. Като 17 обекта са от I-ва категория.

Област Стара Загора - От двете скривалища, няма противорадиационно укритие, всички скривалища са II-ра категория.

Област Шумен - Има едно скривалище, което е I-ва категория, няма противорадиационно укритие.

Област Ямбол всички 8 колективни средства за защита са класифицирани като противорадиационни укрития, но от II-ра категория.

Едва 33 от обектите са в І-ва категория, останалите са II-ра. Сочи справка на представения списък. Но какво означава това:

І-ва категория: КСЗ е в добро техническо състояние и може да се приведе в готовност за използване по предназначение веднага (при работа на

въздухоснабдителната система в режим на чиста вентилация)

II-ра категория: КСЗ е в задоволително състояние и може да се приведе в готовност за използване по предназначение в кратък срок (до една седмица) с влагане на незначителни финансови средства.

Общият брой обекти са 289. Като при предходното актуализиране на списъка - 10.03.2022 г. - бяха изброени 292 обекта. Което означава, че обектите са с 3 по-малко.

Видове защитни съоръжения

Колективните средства за защита се разделят на два основни типа:

1. Противорадиационни укрития
2. Скривалища

Всяко от тези съоръжения се категоризира допълнително като първа или втора категория, в зависимост от състоянието и готовността им за използване.

Оценка на риска

Въпреки че състоянието на бункерите изглежда незадоволително, властите уверяват, че в момента няма пряка заплаха за страната. Президентът Румен Радев свика Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), на който бяха обсъдени потенциални рискове и набелязани превантивни мерки.

Служебният премиер Димитър Главчев заяви след заседание на Съвета по сигурност към Министерски съвет: "Набелязахме мерки за потенциални рискове, които към момента не са факт."

Историческа справка

Важно е да се отбележи, че почти всички сгради, построени след 1950 година, са проектирани така, че да могат да функционират и като скривалища при нужда. Това допълва мрежата от специално изградени защитни съоръжения.

Колективните средства за защита са ключов елемент от стратегията за гражданска защита не само в България, но и в много други държави по света. Те са предназначени да осигурят безопасност на големи групи хора при различни видове заплахи, включително ядрени, биологични, химически атаки, както и при природни бедствия.

Въпреки че броят на напълно готовите бункери изглежда малък, експертите напомнят, че при извънредна ситуация могат да бъдат използвани и други подходящи помещения, които да осигурят временна защита на населението.