Асфалтирането на улиците в Русе не е икономическо решение, а избор.

Тротоарът е не само физическо и правно разделение между пътя за хора и превозни средства. Той изразява отношение към средата, културата на обществото, статутът на района и най-вече към човека. Дали тротоарът е от асфалт, част от калдаръма или изобщо липсва – решават обитателите на селището. Как мислите – в Кьол или Лион биха ли го допуснали?

От векове архитектурната среда на селищата е отговор на културното и интелектуално нивото на цивилизационно развитие на обществото в него. Градове в Римската империя със своята организация, водоснабдяване и павираните улици създавали респект у другите общества. Това привлича още хора, допринасяйки всеки с индивидуалността си, характер и виждания, създавайки особен дух на селището. Без Духът и хората – остават само сградите и асфалта, пише Даян Тачев в Бъдеще за Русе.

През последните 20 години Русе губи по-малко от своя дух и много от хората. Колкото по-малко млади хора, по-малко идеи, по-малко емоция и по-слаб Дух. Градът ни изчезва без да се замисляме. То стана постепенно: забравихме паметниците, заменихме българските плочи с китайска сгурия, а тротоарите – асфалтирахме. За няколко месеца върху алеите цъфнаха велоалеи, а останалото около тях потъна в кал.

Западните общества градят инфраструктура с години, тук единствено пълним банкови сметки на т. нар. „наши хора“. Това ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си.

С асфалтирането на улиците в Русе за пореден път Духът на Малката Виена се заменя с Ориенталски миризми. Малко, по-малко градът ни се превръща в село. Но на село няма Опера, нито Университет, а вечерно време ангажиментите са свързани със стопанството, а не с интелектуално развитие.

Уважами госпожи и господа – това ви харесва? Нима? Къде са вашите деца – в Арабските страни или в Западна Европа?

До кога, драги ми съселянино?

“Добре дошли в нашто село,

             Селото е важно место и затова спира влако от и към Москва. То йе големо и убаво. Имаме асфалт по улиците и около улиците. Даже каруца минава и ги мийе. Голяма забележителност са файтоните на тел (умните хора казват, че по телта течело нещо) и селският покрит мегдан „Арена“. Точно до мегдана има шише шосе на два ката, а баба Гинка е виждала хора в тенекйета да шават до горния кат.

            Малко по-долу е селския стадион. Често идват и ритат юнаци от близките села, а баш майсторите идват с коли, подарък от Партията. Другите са с влако и каруци. До селото минава река. По-дълбока от нея нема, а след нея казват, че почвала друга цивилилизация. Лошото е, че не мойем да се къпем у нея, затова одим до Ломо след края на селото.

            Имаме и по-голем мегдан. В дните през неделя преди залез слънце, мегдано е пълен (хората с часовници казват, че ставало така след 5 часо). И кога месечина излезе все спи – щот утре е редовен къртски ден. На възкресение всеки хваща каруца или влако и отиде на вилата си из близките местности (да се снабди с домати и ракия).

            На мегдано идват и певачки от близко и назад. Тогава се лее пиво и черна напръднена вода с името Цоца Цола. Чуда се какво общо има съседката Цола с това име, но когато спре да го пие ке я питам.

            В определени дни от годината в селото ни идват окръжни големци и народни избрани хора (т.е наши хора). Милицията се строява и декламира, че селото се движи по и успоредно на Партийната линия. След като си заминат, всеки си дела како ще.

            Често в лечебницата постъпват случаи на блъснат от крава, ухапан от змия и кърлеж, ритнат от коза и набучен от коч. Нашият медицински съвет успешно поняся тези дневни премеждия и Партийните също. Има и такива паднали от стол, но те се лекуват на горния кат с панорама към Реката (те са хора на нашите хора).

            След Ноемврийската революция (или Преврато) много мои съселяни се пръснаха по свето и назад. Някои от тях бързо осъзнаха, че кат нашто село друго нема. Тогава имахме АПК-та и комбинати, но не успяха да се реформират от наште хора, затова други съселяни от Селементо Коунти с каруци ги разформироваха. Важното е, че всичко се случваше по права партийна линия или най-много по успоредна.

            Тако се движи живото у нашто село. Умни хора казват, че отатък реката друго са найдили.

Ех, кога ке видя влако от Парижо да мине през нашто село. Само ке го гледаме. Може и да слезат умни хора от там.“