Трагедията около неочакваната загуба на Радослава Малякова успя бързо да обедини бившите й колеги от телевизия „Евроком”, както и нейни приятели.

Макар, че разбират за нелепия инцидент с нея едва след като тя си е отишла, всички се обединяват около идеята, че тя заслужава достойно изпращане, „защото трябва да бъдем хора”, пишат те в групата на бивши и настоящи Еврокомци, научихме от БЛИЦ.

Успяват да организират достойно погребение и бързо събират необходимата сума помежду си. Половината от необходимите пари идват от последната й месторабота в ТВ „България он еър”, които са й дължали чрез единствения жив роднина, който полицията открива. Бившият инженер Тома Вашаров е пенсионер и планирал скромно изпращане с нейните последни пари. В помощта се включват и семейство Чучкови – композиторът Виктор Чучков и сина му Борислав, които познават Радослава като дете.          
 
Колегите й от „Евроком” ще я запомнят като много добър и скромен човек, индивидуалист и перфекционист в работата си. Със широка усмивка и добро сърце. Радослава работи като тонрежисьор, по-късно и режисьор на пулт, 12 години от създаването на телевизията до 2012. Всичките й колеги са потресени от смъртта й, а впечатляващата солидарност и съпричастност между тях е толкова голяма, че повече от 50 бивши нейни колеги и приятели се отзовават на идеята да организират достойното й изпращане. За повечето от тях „Евроком” ще остане сантиментален спомен – там където повечето правят първите си стъпки в телевизията, учат се и порастват заедно. Неделима част от този сплотен отбор е и Радослава…
 
Радослава е дъщеря и единствено дете на известния професор Славчо Маляков, който създава специалността „Звукорежисура” в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров”. Преподавал е и в сегашния Технически университет. Самата Радослава го наследява в професията – завършва висшето си образование в НБУ, специалност „Продуцентство в средствата за масова комуникация”.    
 
Роднината Вашаров също разбира за фаталния инцидент случайно. Полицията го издирва чрез регистрите. Бащата на Радослава - проф. Славчо Маляков му е вуйчо. Поддържа връзка с Окръжна болница, където 2 месеца лекарските екипи са се борили за живота й. Била е в кома и умира на 4 октомври.     
 
За да не се петни паметта й, колегите й молят, пишещите за нея да се придържат към фактите за фаталния инцидент с нея.

Радослава е ударена на пешеходна пътека на кръстовището на столичния бул. „Ал. Малинов” и „Анна Ахматова” в 22.15 ч. на 31 юли вечерта и е настанена в болница с опасност за живота. Блъсната е от 37-годишен мъж, който е карал „Пежо”. По случая е образувано досъдебно производство за нанасяне на смърт по непредпазливост - чл. 343 ал.1 буква В от Наказателния кодекс.    
 
Радослава Малякова стана популярна още на 7-годишна възраст, когато изпя една от най-жизнерадостните детски песнички „Кой нарисува тази Дъга” на композитора Виктор Чучков, заедно със сина му Борислав през 1984 година.

Помним я като малкото момиченце с руси опашки и закачлива усмивка, когато през 1984 г. двамата с Борко се явиха на международния конкурс за детска песен „Златната монета“ в Болоня, Италия. Спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен. По онова време всички деца у нас пееха „Моля кажете не на шега…“ и искаха да бъдат като тях, Радослава и Борислав. Светът, нарисуван в песента „Дъга“, бе като символ на безгрижното детство, картина в ярки цветове, която обещава щастие.

Радослава бе избрана да изпълни тази песен заедно с Борко след прослушване, проведено в Съюза на композиторите. Песничката е по музика на Виктор Чучков, а текстът е на Драгомир Шопов. Виктор Чучков си спомни, че слънчевото момиченце е било доведено от Стефан Рибаров, композитор и аранжор – и съпругата му Павлина Бешкова, пианистка. Той и майката на Радослава – Вера са пътували с двете деца до Болоня. Любопитен факт е, че децата чуват за пръв път песента, научават я и я записват в Италия 2 месеца преди конкурса, каквито са правилата на „Златната монета.” По-късно се връщат и я изпълняват на живо на самия конкурс.  Чучков помни Радослава като непокорно, артистично и буйно дете с ярко изразена музикалност.  
     
След фурора, който песничката предизвиква, Радослава и Борислав участват в турнето на италианския детския хор „Антониано” у нас през 87 и 89-та в зала 1 на НДК и големите градове на страната. След време участват и в документалния филм за известната диригентка на детския хор Мариеле Вентре, посветила 40 години от работата си за него. Днес италианският хор носи нейното име.

Семейство Чучкови дълго време след това са търсили връзка с Радослава, но безуспешно. За последно Виктор Чучков я среща в средата на деветдесетте, когато тя работи в „7 дни”. Това е нелепа и ранна загуба, сподели още той.