Господин Малък, следващият петък пак ще се наложи да те спомена, защото обещах на хората да ги държа в течение относно подкрепата към частния бизнес, която с Големия раздавате щедро, на думи

Петък е. Официално закрихме масовата ваксинация, която по думите на Негово Премиерство „е истински щит“ за българското общество, заедно с „нечуваната подкрепа към бизнеса и хората“. Не само „държим епидемията на каишка“, както изтъква всеки път здравният ни министър, но и я учим да лае и плаши населението от маргинали, които не искат да спазват най-либералните мерки в Европа

Всичко това ме кара да съм горд, че съм българин. Обаче за друго ви пиша.

От доста време вече на бюрото на един министър, по-известен като Малкия Борисов, стои едно наше писмо. В писмото го призоваваме за последен път да прояви малко предизборен разум и да не се налага да се виждаме чак в съда. Всеки ден Малкият Борисов поглежда това писмо, после с погнуса го бута под другите бумаги около себе си. Като истински математик, той знае, че купчина писма минус едно писмо пак е равно на купчина писма. Но важното е нашето да е някъде отдолу.

Господин Малък, следващият петък пак ще се наложи да те спомена, защото обещах на хората да ги държа в течение относно подкрепата към частния бизнес, която с Големия раздавате щедро, на думи. Ние бяхме одобрени да получим някаква европейска подкрепа за преодоляване на последствията от пандемията. Обаче после нещо ви стана и решихте дълго време да се правите, че ни няма. На финала ни отсвирихте от програмата - с писмо, на което ние се смяхме много, юристите ни още се смеят, а Административен съд ще се засмее последен.

Иначе аз знам защо го направихте, господин Малък. Искате да сме в кондиция докато работиработимработим.

Петък е. Благодарим ви и гасим. Ще се мете.

Радослав Бимбалов