Когато „Има такъв народ“ се появи на политическата сцена, заявката на партията беше да промени изцяло политиката в България

 В платформата си за последните избори от 11 юли 2021 г. тя заявява: „Време е да довършим започнатото и да променим изцяло модела на управление в България с млади и кадърни хора, нови лица и доказани професионалисти, които са независими от досегашната политическа система… За 30 години демокрацията в България не се състоя докрай. Време е да променим модела на управление. С нов морал и нови правила.“, пише проф. Антоний Тодоров в своя БЛОГ. 

Разбира се, не за първи път през новия век нова политическа партия ни обещава, че най-сетне ще доведе „демокрацията докрай“ след един провален преход, че ще „промени модела на управление“, че ще въведе „нов морал и нови правила“. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски обяви, че влиза политиката със следното обещание: „Декларирам целта си да основа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора.“

През 2005 г. Волен Сидеров обеща, че неговата „Атака“ се бори за „възстановяване националното достойнство на българите и международния престиж на страната“. И поиска в своите „20 точки“ провеждане на операция „Чисти ръце“. Нещо повече, за лидера на „Атака“ „НДСВ и ДПС са политическа мафия, ръководството на БСП трябва да се оттегли поради некадърност, а всички десни автоматично да се откажат от политиката“.

Не по-малко обещаха и от ГЕРБ през 2006 г.: „ГЕРБ ще е партия, на първо място, на тези, които се борят с организираната престъпност и корупцията и са за истински реформи в съдебната система.“ Защото бяха убедени, че „В Европа искат прозрачно управление и смяна на управляващата тройна коалиция“.

ИТН се заканиха, че „ще изчегъртат ГЕРБ“, политически некоректен израз за намерението да сложат край на „модела ГЕРБ“, познатият стил на управление с всички съпътстващи елементи: „къщи“ за гости или другаде, пълни с неща чекмеджета, използване на прокуратурата като бухалка, рекет над неудобните бизнеси, тънка манипулация на изборите, раздаване на финансови средства предварително за приближени фирми, зрелищни арести и множество други забавления за публиката.

Не спомага ли ИТН за завръщането на ГЕРБ във властта?

От ИТН се заканиха се сами за „разчистят Авгиевите обори“, с убедеността, че имат достатъчно ресурси, опит, хора, способни да осъществят голямото начинание. На 4 април 2021 г. излязоха втори (неочаквано за самите тях) и отказаха да предлагат кабинет, когато мандатът дойде при тях. Надяваха се, че на едни следващи избори, защото отказът им неизбежно водеше натам, ще излязат първи. Така и стана на 11 юли 2021 г. – излязоха първи, макар и с малко пред ГЕРБ. И веднага, още несвикан новият парламент, предложиха своя кабинет. Без никакви консултации, защото бяха убедени, че имат това право като победители. Получиха освирквания, дадоха си сметка, че с 65 депутати от 240 имат нужда от някаква подкрепа, и оттеглиха предложението си. Направиха срещи с партиите, от които очакваха такава подкрепа: ДБ, ИБГНИ, БСП, но и с ДПС (всички без ГЕРБ). Това с ДПС предизвика недоумение, но останалите проявиха търпение. Разговорите бяха „по принципни въпроси“ на очакваните политики. Констатираха съвпадение по много от тях с очакваните партньори.

Но докрай поддържаха съспенса с предложението за нов кабинет. И изненадата дойде – нови, малко известни фигури, начело с неочаквано изместил друг кандидат за премиер. Отново с убеждението, че само те, ИТН, имат правото да предлагат министри, че мнението на очакваните им партньори в случая е без значение, дори с разбирането, че такова мнение не е нищо друго освен „стремеж към кадруване“. Но сред набързо подбраните нови кандидати за министри се оказа, че един не пести обидни квалификации към „соросоидите“ и „джендърите“, друг заимствал неправомерно текстове в докторската си дисертация, трети бил или не бил докторант в престижен чуждестранен университет. Кандидати, добре самопредставили се на „кастинга за политици“, продължаващи с хъс да настояват за недоказаната си все още в политиката собствена компетентност.

И когато всичките трима потенциални партньори на ИТН отказаха да приемат такъв кабинет, неговият премиер се отказа от приетия мандат и предизвика безпрецедентна конституционна главоблъсканица. Оправданието на ИТН: „предадоха ни!“ Защото очевидно бяха твърдо убедени, че: а) само те имат право да предлагат министри; б) само те могат и са способни да направят селекция за един качествен кабинет; в) само те знаят, какво е нужно на България (и на „суверена“). Затова мнението на потенциалните им партньори нямаше значение, с непонятна упоритост се отхвърляха предложенията за писмено споразумение, с настървение се бранеха фигурите на второто предложение за кабинет, дори започнаха в познатия стил от последните години обидни квалификации към онези, към чиято подкрепа се обръщаха.

ГЕРБ отказаха втория мандат, получен според конституционната процедура, и така единствената възможност този парламент да продължи работата си, е да намери правителствено формула с третия мандат. При това, както вече стана ясно, е без значение кой ще му бъде носителят, защото единствено възможната парламентарна конфигурация, която да бъде опозиция на досегашния политически монопол на ГЕРБ, е шарената група от четири парламентарни групи: ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП. Дали ДПС ще подкрепи или не такава конфигурация, не е от значение. От значение е, че никакво парламентарно мнозинство в опозиция на ГЕРБ не е възможно без ИТН.

Това вече е банално и се повтаря от много анализатори. Но нека разнищим още малко ситуацията. Всъщност въпросът е, дали изобщо е възможно да се постави край на продължилата повече от десетилетие политическа хегемония на ГЕРБ? Тази хегемония всъщност е накърнена в парламента, където ГЕРБ е на практика изолиран от останалите, но така беше и през 2013 г. Тогава обаче, поради невероятната политическа глупост на неговите опоненти, година по-късно ГЕРБ се завърна триумфално във властта и направи доста широка коалиция със Реформаторския блок, АБВ и (макар и неофициално) с „патриотите“. Напомням го, защото сегашната ситуация може да завърши по същия начин.

Но някой ще каже, че ГЕРБ се е променил, Бойко Борисов не е кандидат за премиер, дори в обявеното правителство с втория мандат (ПР акция за внушаване на промяна), премиер е бивш кадър на „сините“, лидерът на това, което остана от СДС, е предложен за вицепремиер, „патриотите“ ги няма – накратко, нови хора и нов стил на поведение. Но дали е така? Нима толкова бързо в ГЕРБ нещата не зависят единствено от решението на неговия лидер? Нима виждаме вътрешнопартийна дискусия, например за предложения кабинет? Нима общопартиен форум показва наличие на различни мнения, гласуване на различни предложения?

Или пък ГЕРБ вече не издига като свои говорители, активисти, министри, хора, които допреди малко яростно са критикували Бойко Борисов? Дали все още, за да направиш кариера в ГЕРБ, условието е преди това да наречеш Бойко Борисов „мутра“ или „карикатура на диктатор“, да определиш партията като „шайка“, да ги обвиниш, че 20 години се занимават с рекет? Засега не изглежда да има някаква съществена промяна там или поне такава, че да позволи на критиците на ГЕРБ да водят с партията сериозни разговори за управлението.

Залогът е всъщност: ще се върне ли ГЕРБ във властта? Това е напълно възможно при едни нови предсрочни избори, ако в новия парламент партийната конфигурация е отново разнородна, но с по-силно присъствие на ГЕРБ и евентуално на някой негов потенциален съюзник (например „патриотите“). Да не говорим, че тогава и други партии в новия парламент могат да кажат: няма друг изход, освен съгласие с ГЕРБ, няма друго възможно мнозинство. Дали това може да бъде ИТН?

Какво смята да прави ИТН и с кого?

За ИТН този трети мандат е всъщност едно голямо изпитание, той поставя въпроса, дали партията действително и искрено желае да бъде сложен край на негативните практики от управлението на ГЕРБ, или, обратно, склонна е на компромис по този именно въпрос. Защо лидерът и говорителите на ИТН упорито отхвърлят възможността да участват в третия мандат? Какво точно им пречи?

Първият и съвършено учудващ аргумент за това е обидата, че останалите не са подкрепили техните (нека пак го кажем) набързо композирани предложения за кабинет. Обидата, обаче, не е уместен политически инструмент, иначе някой президент на ядрена сила би могъл затрие Земята от едната обида. Всъщност обидите бяха отправени в обратна посока: един бил от „стар комунистически род“, други били подкрепили Пеевски, трети са „бивши комунисти“, четвърти искали само постове, пети били измамници, шести пък „чужди агенти“ заради двойното си гражданство… За широката публика политическият дебат се превърна в размяна на реплики от рода на „нà ти си куклите, дай си ми парцалките“. Това не е политика, а смешно шоу, което започва да омръзва.

Може би ИТН продължават да са убедени (и това е вторият аргумент), че именно те и само те имат правото да предложат правителство на малцинството, защото са първа политическа сила. Правителство на малцинството беше правителството на СДС през 1991 г., но то имаше зад себе си все пак 110 депутати (45% от 240), мнозинството беше осигурено тогава от ДПС (24 депутати), но правителството се задържа само година. През 2009 г. ГЕРБ също направи правителство на малцинството (с 91 мандата или 37,9% от 240), като беше подкрепен тогава от Синята коалиция (15 мандата), „Атака“ (21 мандата) и РЗС (10 мандата). Вероятно днес ИТН си представят именно тази ситуация, но сега те имат 65 мандата (27,1% от 240) и мнозинство могат да имат или с ГЕРБ, или с ДБ, ИБГНИ и БСП заедно. Изглежда в ИТН смятат, че тези три партии би трябвало да постъпят като другите три спрямо ГЕРБ през 2009 г. Но тогава и трите по-късно се обявиха за противници на ГЕРБ, макар някои за извървяха обичайния вече път от „ще уволня Борисов“, до ценен съветник на премиера Борисов.

При това не за първи път партията, излязла първа по брой на избраните депутати, не може сама да формира правителство, дори не винаги с нейния мандат. През 2001 г. НДСВ излезе първа по брой на депутатите си (120, точно 50%), но за да не изпадне в ситуацията на СДС през 1991, направи официална коалиция с ДПС (21 мандата). Парадоксална беше ситуацията през 2005 г. – първата по брой на гласовете партия БСП имаше 82 мандата (34,2% от 240), не можа да състави правителство на малцинството, влезе в правителството с третия мандат, осъществен от ДПС. Парадоксът беше, че БСП като опозиция до 2005 г. беше принудена да направи коалиция с НДСВ (53 депутати) и ДПС (34 депутати), дотогавашните управляващи партии (знаменитата „тройна коалиция“). През 2017 г. ГЕРБ с 95 депутати (39,5% от 240) също като НДСВ през 2001 г. решиха да направят официална коалиция, но с „Обединени патриоти“ (27 мандата), за да не са „правителство на малцинството“. По същия начин ГЕРБ съставиха правителство и през 2014 г., имайки само 84 мандата (35% от 240), но подписвайки официална коалиция с Реформаторския блок (23 мандата) и декларация за подкрепа с „Патриотичния фронт“ (19 мандата) и АВБ (11 мандата).

Най-сетне, това поведение на ИТН постави сериозно въпроса, останаха ли партньори на ИТН? С кого изобщо си представя ИТН възможно партньорство, след като нито едно социологическо проучване през последната година не допуска постигането на мнозинство на изборите от която и да е партия самостоятелно? Когато изгориш всички мостове за сътрудничество, оставаш сам, дори и с най-много избрани депутати. ГЕРБ не успяха да формират правителство през 2013 г. (97 мандата или 40,4% от 240) защото бяха изолирани. По същата причина не успяха да формират правителство и след 4 април 2021 г. (75 мандата или 31,3% от 240). Сега ИТН имат 65 депутати или 27,1%, затова едва ли могат сериозно да претендират, че имат правото и възможността да съставят „правителство на малцинството“ сами, без да са си осигурили подкрепата на други.

Нека си представим нови избори през октомври. Какво съществено се очаква те да променят в партийната конфигурация? Възможно е да се поразместят партиите и ГЕРБ да излязат начело. Или път ИБГНИ да не прескочат бариерата, както и в парламента отново да влязат под някаква форма „патриотите“. Какво ще прави тогава ИТН в новия парламент? С кого ще си сътрудничи? Ще претендира ли отново да състави правителство, ако са първи или втори? Или ще се задоволяват да бъдат „градивна опозиция“? Нали не смятат, че изборите са като билетчета от лотарията – търкаш, не печелиш и отново търкаш, докато спечелиш?

Докога търпението на избирателите може да бъде поставяно на изпитание? Докато и те не полудеят също толкова, колкото политическите им лидери ли? Докато започнат да гласуват ей така, на шега, „да видим, какво ще стане“. В Афганистан се докараха дотам именно с такова отношение към собствената им държава. Ако ИТН реши, както някога Катилина в Рим, „да вихри разюзданата си дързост“ („Quem ad finem sese effrenata iactabit audacia?” – без да претендирам да добър превод), историята му ще стане печална. Печалната история на попарените надежди.