Духът на протеста е завладял нацията.

Едни (даже не едни) протестират срещу правителството и главния прокурор, други (но са много малко) срещу тези първите и президента, а трети - срещу правилата на здравното министерство, които ограничават и огорчават най-ценното, което имаме - българските деца. Ние заставаме плътно зад родителите, които днес протестират срещу задължителното носене на маски в училище. Но искаме да ги подсетим и за още няколко чудесни поводи за протести - съвсем уместни и много навременни, ако не и доста закъснели, пише Емил Георгиев във в.СЕГА.

Например опитите децата да бъдат принуждавани да пресичат улиците само на строго определени места, представляват стресиращо ограничение на тяхната свобода - ограничение, което може да съсипе детство им, а дори и живота им. Тази мярка трябва веднага да стане само по желание, тоест препоръчителна, а не задължителна. Нека всяко гордо българско дете волно да скача, тича и пресича по свой избор улиците, жп линиите и магистралите на България (а също и релсите в метрото).

Всеки загрижен родител трябва да се активизира, да демонстрира и да протестира срещу задължителното носене на униформи (където го има). Има изследвания на учени от Оксфорд, които доказват, че униформеното облекло поражда униформено мислене и убива отрано стремежа към оригиналност и личностно развитието на детската индивидуалност. Там където няма задължителни униформи, веднага трябва да започнат протести срещу свободното обличане в училищата и детските градини, (а защо не е в яслите). Група британски учени от Оксфорд са установили, че това е сигурен път към анархията, убиващ колективния дух в детските общности, усещането за справедливост и правото на равен старт в живота.

И накрая - отдавна беше време обществеността да се надигне срещу една от най-мракобесните практики, останалия още от турското робство и комунистическата диктатура обичай българските училища да се ограждат с тухлени зидове и железни решетки. Липсва само бодлива тел, за да се почувстват децата съвсем като престъпници или военнопленници, без дори да са ходили войници. Ние не сме съгласни с това изкуствено насаждане на чувство за вина у нашите деца, които не са направили нищо лошо. А дори и да са, още не могат да носят наказателна отговорност.

И накрая, но иначе преди всичко, трябва остро да се протестира срещу самото ходене на училище. Само така ще върнем наистина усмивките на детските лица. Но да не забравяме и норвежките социални служби, както и срещу много други неща, за които сега не се сещаме, но те могат да докарат на децата тежки психически увреждания, подобни на тези, които се забелязват у много от протестиращите им родители.