Има дни, в които съжалявам, че не ми е дал Бог силен глас – да викна и възпея правосъдието наше, и да литне славата му от БиТиВи, та до космоса чак – като песента за Дельо Хайдутина на Валя Балканска.

„Правосъдие ли, майййно льооо...”– за хайдуците наши.

За оня кмет на Медковец например, дето го дадоха сутринта – как кара осми мандат и признава, че е продал с фалшиви документи 10 дка земи с язовир на жена си.

В 1-вия куплет ги продава на зет си (съдружника на дъщеря му), който умрял, а във 2–ия куплет ги купува тъщата, че няма как. Следва припев: Иииихууу!...и тъй нататък...В 3-тия куплет кметът получава награда за признанието – присъда „пробация”: да се подписва при полицая и да взема 3 месеца 10% по-малка заплата. Пак припев: Ихууу! Капиталистически реализъм.

А леля Силва, тъщата? Тя нищо. В 4-ия куплет си има язовир. И пак припев: Ихууу!

Има и случка, и мисъл, и чувство. А случки дал Бог у нас, не ли? Като оная за хасковския координатор на ГЕРБ, дето беше назначил роднините си в общината. И неговата присъда е вдъхновяваща. Как мислите? Осъден? Или оправдан? Не познахте. Опитайте пак.

Анна Заркова