Почина Жан-Пол Белмондо
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
![Актьорът Жан-Пол Белмондо е починал на 88 години Актьорът Жан-Пол Белмондо е починал на 88 години](/snimka/202109/728_416/4b4f7baccc16499e8b00cb4ce92dd9ab.jpg)
Актьорът Жан-Пол Белмондо е починал на 88 години
Това съобщи неговият адвокат, цитиран от АФП и France24, предаде Сега. Засега причината за смъртта не е известна.
"Чаровният грозник" бе един от най-популярните и обичани френски актьори. Роден e на 9 април 1933 г. в Ньой сюр Сен. Като тийнейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея заради бокса, на който се посвещава и дори става шампион на Париж в категория среднотежка.
Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени. Ала и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света.
През 1957 г. дебютира в киното с филма „Пеша, на кон и с кола“, но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа. По-забележима роля прави в „Бъди красива и мълчи“, в който играе за първи път в тандем с Ален Делон. Следват участия в „Чочарка“ със София Лорен, „Модерато кантабиле“ с Жана Моро и особено „До последен дъх“, смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава.
За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор.
През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята си във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“, но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар, се отнасял отрицателно към творбите на баща му.
Животновъд: Живеем в държавата на ментетата
Радостина Йорданова е в медикаментозна кома
Ръст на фалшивото сирене у нас
Радостина Йорданова е в медикаментозна кома
Яни Янев: Производителите на олио у нас затварят