На 81-годишна възраст след тежко боледуване тази сутрин е починал писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов, научихме от Нова телевизия.

Той е потомък на известен свищовски род. Роден е на 8 януари 1936 година. Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, както и правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението.

Още първите му книги печелят широка популярност - „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982).

„Къща отвъд света“ (1997), посветена на село Ковачевица, е най-преиздаваната му книга. Търсени и обичани са и „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис” (1990), „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан Жак Русо и други глупости“ (1997), „Доколкото си спомням“ (2000-2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Защо не сме социалисти“ (съвместно с още 10 автори, 2009) , „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015).

Автор е на много пиеси - „Краят остава за вас“ (1975), „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Несериозна комедия“, „Есента на един следовател“ (1980), „Солунските съзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985), „Една калория нежност“ (1986) и др.

По негови сценарии са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.

Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.

През 1997 г. Георги Данаилов спечели първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж. Лауреат е на наградата на София, почетен гражданин е на Свищов, присъдени са му наградите „Чудомир”, „П.Р. Славейков” и „Стоян Михайловски”, „Аполон Токсофорос“ от Празниците на изкуствата „Аполония”.

От 1993 до 1995 г. Георги Данаилов беше председател на Агенцията за българите в чужбина.

От години писателят живееше в село Ковачевица, далеч от врявата на големия град, която не му липсваше.