Oт Освобождението до 9 септември 1944 г. в България действат двадесет и пет обикновени и пет велики народни събрания. През този период в емблематичната сграда на парламента се подвизават стотици народни представители, които представляват десетки политически формации.

Заседателната зала и кулоарите на Народното събрание са честа арена на разгорещени страсти и пререкания. Чуват се взривоопасни призиви, отправят се нелицеприятни реплики и закани, политическите противници посягат един на друг, но никога не се стига до физическа саморазправа с фатален край.

Квесторите въдворяват необходимия ред, но извън върховния законодателен орган никой не може да гарантира сигурността на депутатите. В края на 1915 г. българското общество е сюрпризирано от непознат в новата история на България терористичен акт. За първи път народен избраник е убит по време на депутатския му мандат.

Популярният в столицата Юнион клуб е мястото, където всяка вечер се отбиват известни български политици и общественици, банкери и предприемачи, представители на столичния хайлайф, членове на чуждите дипломатически мисии в София.

На чаша качествено питие те обменят мисли за международната обстановка, коментират ситуацията в България и на Балканите, разменят си търговски оферти и кроят планове за мащабни далавери.

На 27 декември 1915 г. народният представител д-р Божидар Ючормански прекарва около два часа в клуба

Към 20,30 часа той си взема довиждане със своите приятели и съпартийци д-р Никола Генадиев и Иван Халачев, пожелава им весело посрещане на Нова година и напуска елитното заведението. Тръгва по ул. “Д-р Г. Вълкович” (днес ул. “Иван Вазов”), пресича ул. “Раковски” и се отправя към Градската градина.

Военно време е и столичани отдавна са се прибрали по къщите си. Наоколо не се забелязват минувачи. Близо до входа на Народния театър е спрян от млад мъж.

Това е Парашкев Димитров от Силистра

Двамата се ръкуват като добри познати и повеждат разговор, който е придружен с жестикулация на ръцете и скоро излиза извън рамките на добрия тон. След около пет минути Ючормански спокойно тръгва към дома си. В това време Парашкев изважда револвер и стреля три пъти в гърба на депутата. Подир това импулсивно насочва пистолета към себе си и се прострелва в главата.

Народният представител пада на плочника и започва да се гърчи в конвулсии. Двама постови стражари, които чуват изстрелите, се притичват на помощ. Те веднага качват във файтон все още дишащия Божидар и го изпращат към Александровската болница. По пътя обаче той издъхва едва на 34 години. Убиецът умира на място, но тялото му не е пипано до идването на следствените власти. Направен е оглед на местопрестъплението и трупът е откаран в моргата на болница “Червен кръст”.

На следващия ден плъзват различни хипотези относно причините за терористичния акт. Веднага са изключени политически мотиви. Предполага се, че саморазправата е резултат от обтегнати лични взаимоотношения и уреждане на стари сметки. Това поражда засилен интерес към личностите на жертвата и убиеца.

Оправдано вниманието се насочва предимно към депутата. Той е роден в Балчик през 1881 г. Син е на известния варненски търговец и земевладелец Николаки Ючормански. Младият Божидар завършва Роберт колеж в Цариград и икономика с докторат в Лайпцигския университет. Наследява и с вещина управлява огромните семейни имоти. Развива активна обществена дейност, организира дарителски кампании в родния си град, член е на Варненската търговско-индустриална камара. Д-р Ючормански се впуска и в политиката.

Той е лидер на Народнолибералната (стамболовистката) партия в морската столица и председател на Постоянното бюро От нейната квота е избран за народен представител в ХVІІ обикновено народно събрание. Това го принуждава да се премести със семейството си в София. Депутатът е изявен привърженик на д-р Н. Генадиев, който му става кум и покровител на неговата политическа кариера. Убиецът е на 22 години

Изтича информация, че допреди шест месеца е бил слуга в един от чифлиците на фамилията Ючормански, но по неизяснен повод е освободен от работа. Няма свидетели на разправията пред Народния театър. Предполага се, че вероятно Парашкев е искал обяснение за уволнението.

Не получава задоволителен отговор и това го екзалтира. Тази версия е отхвърлена от близките на Ючормански. Те са в неведение за обстоятелствата, които предизвикват трагедията. Категорично опровергават твърдението, че Димитров изобщо някога е имал трудови взаимоотношения с депутата.

Погребението на народния представител се забавя с няколко дни,

тъй като съпругата му е в Берлин. Опелото е извършено на 3 януари 1916 г. в катедралния храм “Света Неделя” от Софийския митрополит Партений. Да се простят с младия депутат, присъстват министър-председателят д-р Васил Радославов и министрите на народната просвета и на правосъдието Петър Пешев и Христо Попов.

Последна почит на нелепо загиналия варненец отдават десетки негови колеги от парламента и видните политици Иван Евстратиев Гешов, Стефан С. Бобчев и д-р Н. Генадиев.

Убийството е заклеймено в първото заседание на Народното събрание на 11 януари. Председателят д-р Димитър Вачов се изправя на трибуната и заявява: “Един от нашите другари загина на 27 декември от злодейска ръка. Този народен представител е д-р Божидар Ючормански.” След това приканва депутатите да почетат паметта на покойника със ставане на крака и едноминутно мълчание. На мястото на Ючормански е избран следващият в листата от Варненската избирателна колегия Велю Недялков.

Разследването на убийството се води от съдебния следовател Тинко Папазов 

Неговите възможности да установи истината за разигралите се събития са нищожни. Няма директни свидетели на злодеянието. Не е открита никаква пряка връзка между жертвата и екзекутора. У убиеца са намерени лични документи, издадени от кметството в Русе. От тях е видно, че Парашкев живее в дунавския град и работи като словослагател в местна печатница.

Запитването до Русенското полицейско управление показва, че той не е криминално проявен. Преселник от Силистра, Димитров е почти непознат за жителите на квартала, в който живее. Не става ясно кога пристига в София и как се е снабдил с оръжието. Следователят разговаря с няколко депутати от стамболовистката парламентарна група и от управляващото либерално мнозинство.

Те описват д-р Ючормански като харизматичен и компромисен политик. Той почти не отсъства от пленарната зала. Рядко попада в депутатските прения, но активно участва в работата на парламентарните комисии. Изпълнява задълженията си в сянката на мастити политици и опитни парламентаристи като д-р Н. Генадиев, д-р В. Радославов, Михаил Такев, Александър Стамболийски, Георги Кирков, Александър Малинов, проф. Йосиф Фаденхехт, Рашко Маджаров и др. Докладчик е на важни законопроекти, които се приемат на второ и трето четене.

За близо две години взема думата едва седем пъти. Изказва се и репликира главно при обсъждане на проектобюджета за 1915 и 1916 г. в разделите за държавните железници и земеделието. Изпъква като неоспорим специалист по производството на зърнени храни и търговията с жито.

Избягва конфликтните ситуации и не става обект на директни заплахи от политическите си противници. Кратката му парламентарна кариера се развива по възходяща линия. Д-р Ючормански никога не губи мярка в поведението си и неговото присъствие в Народното събрание се характеризира с прямота, оптимизъм и почтеност.

Той реагира на отправените нападки със самочувствието и поведението на западен възпитаник. Поради липсата на всякакви улики и доказателства следствието скоро е прекратено и образуваното предварително производство е прехвърлено в графата на неизяснените престъпления. Така първото убийство на депутат в България остава неразкрито и потъва в енигматичност.

В годините след Първата световна война ликвидирането на народни представители с различни партийнополитически пристрастия става всекидневие

и се превръща в знаков символ за Третото българско царство. Страната живее в обстановка на вражда и омраза. Жертвите са известни политически дейци, а много от тях намират смъртта си посред бял ден на централните столични улици.

Магистратите се задръстват от продължителни съдебни процеси. На подсъдимата скамейка се поставят само преките атентатори. Изобличението на интелектуалните подбудители почти не се среща.