ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КИРИЛ ПЕТКОВ

Драги Киро,

Не зная поради что да се срамя да се нарека българин, но една от причините си ти. Моите родители бяха прости и обикновени хора. И им светеха очите само от любов. Те не излъгаха и не измамиха никого. Твоите очички, Кире, не светят от любов. И си прост не в онзи смисъл на моите родители... Имам усещането, че лъжата е новият наркотик, който пробутваш на българския пазар. Него дори психиатричен тест не го хваща, няма куче, което да го надуши. И в тази криза и инфлация само твоите очи светят и показват на света, че има поне един работещ енергиен източник, но захранван от лъжата. В този смисъл един ден можеш спокойно да произвеждаш електричество дори за износ – след като изнесеш съвсем България. Тези няколко дена обаче ти надмина себе си. Реши да запълниш черковна цепнатина от земетресение отпреди осемдесет години. И с колко милиарда нов дълг ще се купи хоросан за тази цепнатина. Зная само, че цепнатината, която оставяш подире си е много по-голяма. Едва ли си учил в Харвард приказката за лъжливото овчарче, което толкова пъти излъгало за вълци в кошарата, че когато те наистина дошли никой не се притекъл на помощ. И вълците изяли стадото. Лошото в тази приказка е, че стадното чувство на българите те крепи на власт.

И още за една приказка се сетих. За онази, дето през девет държави – в десета… Кире, направи си труда и ще видиш, че между Канада и България има точно девет държави и един океан. Ти съвсем ни разказа приказката, бе, юначе. Девет държави и един океан. И как успя да прекараш този наркотик лъжата през толкова граници. Явно за него няма още адекватни тестове, и кучетата не го надушват, скрит в кашоните с хранителни добавки… Лошото е, че единственият адекватен тест би трябвало да бъде психиатричният. Но хората не могат да повярват в твоята тежка зависимост, защото това значи да си признаят своето невежество и наивност… На което и разчиташ.

Да поискаш в това време да се дари по една заплата за оръжие е равнозначно на това, да обявиш доброволна мобилизация и да пратиш доброволците в окопите… Доброволна мобилизация, как ти звучи? Затрогващо и интригуващо, нали. Да искаш по една заплата от българите тогава, когато си изсмукал и последните му спестявания, когато си свалил и последната му риза и той вече тръгва по кожа между контейнерите за боклук. Не зная дали си се замислял, но по тях може да се разбере благосъстоянието на българина. Контейнерите вече не могат да изхранват своите клиенти, защото българинът все по-рядко изхвърля остатъци. Просто няма. Да искаш да даде по една заплата за оръжие, вместо да си купи с половин заплата пищов и да си реши проблемите… Цинизъм е да искаш от човек, който някога е имал две ризи най-малко – една за ближния, и една за себе си да си даде третата риза на тебе – при положение, че ти дори няма да я уважиш и да й сложиш подходяща вратовръзка. Българинът винаги е имал по две ризи – за ближния и за себе си. Но имаше и в гардероба риза за нова, за официална, за погребение, за сватба… А сега тръгна след сто дни управление по една кожа между казаните.

Вече не си пука гумите по отворените дупки на пътищата, а си кълчи краката – защото няма пари за гориво… Киро, върви на психиатър. Не е срамно, че си болен. Случва се, ние ще те разберем. Дори и ще те забравим. Но направи нещо добро за нас и близките си. За нас – да ни освободиш от себе си. А за децата ти – да не се срамуват от теб тогава, когато ги замерят с камъни и лоши думи иззад кофите за смет. Вземи си жълтата книжка, която има цвета на очите ти след наркоза с лъжа и през девет държави и един океан… В обратен ред. Защото този народ не те е заслужил. Друга съдба му се полага… Пък и ти не си съдба, а наказание.

Христо СТОЯНОВ – по неволя психиатър