Идва от шафран. Но кой шафран точно? Ето, това е интересното.

Една от теориите е, че думата шафрантия дължим индиректно на Михай Шафран - унгарски емигрант от епохата преди Освобождението, който бяга след унгарската революция от 1848-1849 година и се заселва в Шумен. Той свирел на цигулка и флейта. И през 1881 основал първия български оркестър, съставен от учители, занаятчии и търговци. Според една от теориите Михай Шафран бил поставил в Шумен театрална постановка, в която участвали за първи път жени, понеже преди това всички роли в театъра се изпълнявали от мъже. Това възмутило шуменската общественост и жените с непристойно поведение били наречени шафрантии.

Първо, Михай Шафран е бил музикален новатор. И да се свърже името му с жени в театъра е нелепо. Значи, няма да се свързва с музиката, в която е пионер, няма да се върже с това, че променя културния живот на Шумен, а после и на Одрин, а ще се свърже с нещо толкова елементарно. Би трябвало шафрановците да са музикантите, неговите последователи. Пък и жени по театралните сцени има от 1700-та година. И това отдавана не е минавало за непристойно, нито в Европа, нито в Русия. Ето как шуменската общественост, която се интересувала от театър, едва ли имала лошо мнение, дори наистина на сцената да са се качили жени актриси. Така че тази теория малко куца.

Втората теория е свързана с името на някой си мосю Шафран, който имал кабаре в София, в края на по миналия век, и работещите там момичета имали леко поведение. Софиянци наричали леките жени шафрантии. Малко по-солидна теория. Французин с кабаре, връзва се. Кой точно е този господин Шафран. Данни за него няма. Той е градска легенда, която интернет преповтаря, като историческа истина. Как му е първото име, къде се е намирало кабарето му, има ли запазени плакати? Обаче има нещо много по-важно.

Шафранът е подправка, която се добива от шафрановите минзухари, но също така е и оцветител. Знаете това. Оцветява в жълто. Дори един от жълтите нюанси носи името шафран. Внимание. От 1400-та година в Европа редица страни приемат един закон, според който проститутките трябва да носят опознавателен белег. Той не се спазва повсеместно, но във Виена, Севиля, Венеция и по повечето средиземноморски европейски пристанища проститутките носят такъв белег. И той е кърпа, шал в жълт цвят. Жълтият шал е бил белег на проститутката. Сега познайте с какво се оцветявал този жълт шал. С шафран. Шафрановата боя е означавала платена любов.

Така че въпросният мосю Шафран и неговите леки момичета, ако изобщо са съществували, е бил най-обикновен сводник, който вероятно е получил прякора си от шафрановия шал, а не той да го е кръстил. Ето как шафрантията, тоест пристанищната проститутка е жената с жълтия шал. Оттам всяка лековата дама се нарича така, дори да не е професионалистка. Сбогом неизвестни французино Шафран. Извинявайте господин Михай. Шафрантията означава чисто и просто проститутка.