Калина Константинова пусна свое обръщение в социалните мрежи

Заместник министър-председателят по ефективно управление Калина Константинова пусна свое обръщение в социалните мрежи, в което обяви намеренията на правителството да прекрати интеграционния план за разселване на бежанци във вътрешността на България.

Какво точно се опита да ни каже тя, отбелязва коментар, публикуван от Дарик Радио 

1. Признание за провал

С профанната анафора "да, сигурно има" Калина Константинова изброи най-видните за обществеността битови провали на правителството за грижата към бежанците, макар да бе търсен точно обратният ефект.

Чрез риторичния въпрос "Но нима това не се случва всеки ден с българите?" тя закопа себе си и правителството и по отношение на другите кризи, чието преминаване не предизвиква такова разделение сред обществото.

2. Проба-грешка по струните на пропагандата

С точно този въпрос навлезе в недопустимото за нейната партия пропутинско поле на пропагандата, в която съвсем резонно обвиняват лица като Костадин Костадинов и Стефан Янев.

Навлизането в агресивно наложената съпоставка между това какво имаме ние българите и какво се дава на бежанците и бърникането по тези болезнени струни е проблем.

На първо място, защото показва не реална оценка на ситуацията, а признание за недостатъчната увереност, с която "Продължаваме промяната" пласира евроатлантическата си категоричност. На второ място, защото на портите на това поле са застанали ветерани, които усъвършенстват тези похвати години наред и го правят със завиден успех.

И ако "Продължаваме промяната" сега се учи коя струна какви децибели надига в обществото, то отсреща ще ги смачкат с мощен арсенал от всякакви инструменти.

3. Опит за вкарване на чувство за вина

"Направихме повече от невъзможното", категорична е тя. Спрямо кое обаче? Навярно усилията за пренасочване на парите от ЕС към VIP хотелиери е било нелека задача за изпълнение.

И въпреки това коства повече на всички онези, които се опитват да обяснят, че 40-те лв. на ден отиваха именно при хотелиерите, а не бяха директен кеш за бежанците.

На фокус следва да бъдат бежанците, а не мълчанието на поне един бранш. Нали така повелява официалната правителствена логика?

Странно е и как се говори за подсигурената сигурност на бежанците, които споделят за всичко друго, но не и за чувство за сигурност тук.

Съпоставката между това, че "нашите" бежанци са настанени в 5-звездни хотели, а останалите са в палаткови лагери, е пореден кух опит да се заобиколи атрофията на административния капацитет на държавата в тази посока. Накратко посланието е:

"Какво ти пука, че си без използваеми здравни права, ако си в 5-звезден хотел?"

4. Дребнотемието и изискването за благодарност

С жълтеникавите обяснения за различни прищевки на украинските бежанци, Калина Константинова отново подчерта огорчението от липсата на "wow" ефект от логистичните неспособности на правителството, в чиято логика драматично прозира и онази на насилственото разселване на украинци из руските територии.

Разбирането, че в политиката ще ти бъде подарена благодарност като цяло е доста спорно, а и я получават онези, които не я изискват. Възможностите за това "бяха необяснимо саботирани".

5. Да го кажем и на украинците

Този срамен пиар клип на всичкото отгоре бе с превод на украински език. Ако случайно някои от тях не е разбрал, че правителството му се кара - да е ясно.

И да, години наред бяхме свикнали да ни се карат от телевизора за щяло и нещяло, но тук отиваме отвъд това. Изобщо не става въпрос за канонизиране на украинските бежанци в България, а за хлапашкия поглед в политиката.