Областите от Югозападния регион – Перник, Кюстендил, Благоевград и Софийска област, не са съгласни да са в един регион със София.

Притесненията им са, че столицата изкривява статистическите данни за региона с високи доходи и ниска безработица и акумулира по-голямата част от европейските средства и населението от съседните области. С две думи останалите области са поставени в неравностойно положение спрямо София и върви процес на обезлюдяване, пише mediapool.bg.

Управляващите обаче нямат намерение да променят предложеният нов модел на райониране, който заменя сегашните шест планови региона с нови четири. Това се прави основно заради обезлюдяването на Северозападния и Северен централен район, където населението е под минимума от 800 000 души, съгласно евроизискванията.

Предлаганият модел за четири региона - Югозападен, Дунавски, Черноморски и Трайкийско-родопски, изглежда стабилен в перспектива за следващите 50 години, каза Сергей Цветарски, председател на НСИ по време на публичното обсъждане на промените в Закона за регионалното развитие в София. Прогнозите сочат, че в тези региони населението не се очаква да падне под 800 000 души до 2070 г., колкото и далечно да изглежда това днес, допълни той.

Новото райониране на страната се прави за нуждите на статистиката и еврофондовете и трябва да е факт от 2020 г., когато започва новия програмен период. То няма нищо общо с административна реформа – общините си остават 265, както и области 28, посочи зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова.

Напрежение между София и провинцията

Четирите нови региона се обсъждат вече цяла година. Някои кметове на общини и областни управители изказаха притесненията си и дори предложиха нови варианти за райониране. МРРБ обаче няма намерение да променя обхвата на новите региони, въпреки постъпилите предложения, стана ясно на финалното обсъждане в София.

Столицата дава облика на региона, който не е равностоен на останалите области – Перник, Кюстендил, Благоевград и Софийска, които влизат в Югозападен регион, каза Ирена Соколова, областен управител на Перник.

Диспропорцията е голяма и това изкривява не само данните на статистиката, но и пречи на регионалното развитие, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал. Според него по някои показатели дори в момента отделни части на Югозападния регион се конкурират със Северозападния, който е най-бедният в ЕС.

От политическа гледна точка е най-малко приемливо София да бъде откъсната от другите области, каза проф. Веселина Троева, изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие, която се занимава със стратегическите документи. Според нея отделянето на София ще доведе налагане на моноцентричния модел, а целта била за полицентрично развитие. Това означава устойчиво за всички региони, което не се е случило досега.

София е център на Югозападния регион. Логиката е един силен център да издърпа и останалите, каза Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие.

Ако София бъде обособена като отделен регион, каквито предложения имаше, тя ще се лиши от еврофинансиране, защото попада сред икономически развитите европейски региони. С пришиването към нея на слаборазвитите Кюстендил и Перник, Благоевград е малко по-добре, заради Американския университет, столицата си осигурява получаването на повече европари. Това обаче поставя в неравнопоставено положение бизнеса в другите области. При кандидатстване по оперативна програма "Конкурентоспособност" безвъзмездното финансиране за тях е 35% или 45%, докато в останалите пет региона сега фирмите получават между 65% и 75% помощ от Европа, даде пример областният управител на Перник. Тя поиска това да се промени през новия програмен период след 2020 г.

Туширане на напрежението в останалите региони с по два центъра

При другите региони напрежение имаше по отношение на центровете им. Деница Николова заяви, че не се предвижда да има центрове, но Веселина Троева посочи, че се планира във всеки един от Дунавски, Черноморски и Трайкийско-родопски райони да има по два центъра, които да теглят по-малките градове и общини. Единствено за Югозападния регион центърът ще е един – София.

Това се прави, защото по време на обсъжданията на проектодокумента по региони на редица места възникна напрежение по този въпрос. Темата беше поставена първо от община Бургас, след като се планираше Варна да е център на Черноморския регион. Сега там ще има два центъра – Варна и Бургас.

За Тракийско-родопския най-вероятно това ще са Пловдив и Стара Загора, а за Дунавския – Русе и Плевен.

Близо двойно намаляване на стратегическите документи

Другата съществена промяна е заложеното близо двойно намаляване на стратегическите документи, които трябва да се подготвят. В момента това е едно скъпо упражнение за десетки милиони, защото написаното остава само на хартия и не се изпълнява, стана ясно по време на дискусията.

Затова сегашните над 400 стратегически документа ще бъдат сведени до 270. Броят им обаче пак остава голям, тъй като всяка от 265-те общини трябва да има свой план за развитие. Търсеният ефект е по-малко документи, но по-стойностни, които да се изпълняват, коментира проф. Троева. Разделят се на три нива – национално, регионално и общинско. Премахва се областният план за развитие, каза Деница Николова. От думите ѝ стана ясно, че за разлика от миналия програмен период, когато с европари беше финансирано изработването на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, сега общините сами ще трябва да финансират новите си общински планове за развитие.

Заложена е и нова управленска структура на регионално ниво, която ще е на две нива. Едното е експертно-техническия състав, а другото регионалния съвет, който ще взима решение за инвестициите. Притесненията са, че така както са заложени промените в експертно-техническия състав отново ще влязат партийни кадри, а не специалисти. Друга препоръка беше да има ограничение на броя на хората в регионалните съвети. В противен случай рискуваме по численост да бият националния парламент, особено Дунавският регион, каза Добрин Иванов.