С моите осмокласници гледахме „Одисея“.

Направен е като приказка през онази далечна 1997 година.  Е, ефектите стоят малко дървено, но режисурата на руснака и майсторството на Арманд Асанте, Грета Скаки и останалите покриват всичко. А заглавието за есето го заемам от песента на К. Маричков, понеже пасва добре на идеята ми. Засега на осмокласниците съм им дал други теми за размишление, свързани все с тази вълнуваща история на Одисей, който десет години се опитва да се завърне в Итака и двайсет години не е виждал своята любима Пенелопа.

Една от темите им е „Нищо повече от човек, но и нищо по-малко“. Думи на самия главен герой, когото Кончаловски е нарисувал максимално близък до оригинала на Омир. И в същото време твърде съвременен и християнски по внушение. Ако трябва да сравнявам двамата братя световни режисьори, предпочитам Кончаловски пред Михалков. По-разбираем ми е. Михалков понякога се опитва да ползва разни непозволени хватки, да опъва патриотарската струна или да търси по-шокиращ образ самоцелно. С последния си филм за пощальона Тряпицин Кончаловски доказа, че кино може да се прави и без професионални актьори и скъпи декори.

Радвам се, че още никой не ми е забранил да говоря за семейните ценности. За традиционното семейство, което се състои от мъж, жена и, ако им е писано, деца. Ценностите на Одисей, който преодолява всички препятствия и изкушения, за да се върне при съпругата и детето си. А можеше да не се завърне. Ако беше някой друг, ако беше някакъв безхарактерен, малодушен и нефелен съвременен лигльо, щеше да се откаже от завръщането, още когато оная коварната Цирцея му погоди номера с времето. Успя да се откопчи от нея, както по-късно успя да преодолее и другата красавица – Калипсо. Някой може да възрази, че Одисей не е останал верен на Пенелопа. Е, кой ще го осъди?

Не е ли по-важно, че успява да премине през всичко и накрая да се завърне? Слиза даже до Хадес, минава между Сцила и Харибда, превъзмогва всичко, защото го движи любовта му. Има посока и е мъжко момче. Всичко, което му се случва, е последица от хитростта му с Троянския кон. Одисей е пример за човек, който си е понесъл отговорността и си е изтърпял наказанието.

И накрая отмъщава жестоко на всички онези, които са се опитали да обсебят света му. Неговият свят, който е създал сам и който не може да принадлежи на друг. Но не бърза да ги накаже веднага. Изпитанията са го научили на търпение. Дълготърпеливите печелят. Търпението е добродетел. (Това, че ние търпим трийсетина години някой да гради собствения си покварен свят за наша сметка, не се нарича търпение. Това е примирение и овчедушие и също е временно явление.). Одисей не избива всички онези разпасали се и нагли натрапници заради това, че са заклали и изяли добитъка му или че са изпаднали в безкрайно пиянство за негова сметка. Всичко това можеше да бъде простено. Но когато някой се опитва да отнеме моя свят, няма да му го подаря. Моят свят си е мой. Аз си го изградих с Божията помощ. Ти си изгради свой, а не кради.

Пред очите на всички деца в големите градове на България бяха сложени пропагандни картинки на еднополови сексуални връзки. Някъде в социалистическата мрежа изписах само две думи за коментар, чийто смисъл беше, че изпитвам погнуса от пропагандата и че подобна разпасаност е имало някога в един град, който Бог унищожил заради покварата му. Беше изтрит от Системата поради несъответствие със „стандартите на общността“. Имало и такива. Стандартите на новите идиоти. Те вече казват кое е нормално и кое – не. А здравият разум да мълчи. Моят свят не е светът на пропагандата. Светът на пропагандата е крадлив, завистлив, мошенически, комерсиален. Моят свят е светът на добрите филми и на Одисей, който преодолял всичко по пътя си, за да се завърне при семейството си. Семейството му се състояло не от двама древногръцки любители на по-особените връзки между индивиди от един и същи биологически пол и осиновено дете. Семейството му било истинско. И истинските семейства са ценност. И ние имаме препятствия да преодоляваме днес. Нашите са по-коварни и от Одисеевите, по-страшни от Хадес, Сцила и Харибда.

Радвам се, че още имам възможността да показвам такива истински филми за такива истински герои на децата.

Николай Фенерски