Русе пази много легенди, интересът към които не спира и днес.

Разказите за кървавата сватба, за пристигането на Влад III в Русе, за масоните спасители са само част от митичната история на града.

Кървавата сватба на Саафет и Йордан по Заговевезни е драма, сполетяла русенци през 1910 г.

Сватбата на туркинята, приела името на града – Руска, за българин, вещаела крах на дипломатическите усилия за признание на самообявилия се за цар владетел на България – Фердинанд, от турския султан.

Ето защо правителствена заповед за връщане на момичето на неговите родители породила сблъсък между полиция и граждани, информира kmeta.bg. Денят бил Сирни Заговезни, когато в Русе има Карнавал – войската и полицията нападат карнавалната сватба, и двете страни дават жертви – убитите са близо 30. Вестници, стихотворения, народни песни, пощенски картички, политически брошури отразяват събитието. Румънски филмов екип заснима жертвите и погребението им.

Песните за сватбата на Саафет и Йорданчо все още са жив спомен в русенските села, разказва проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей - Русе.

В средата на XV век крепостите Русе и Гюргево са превзети от влашкия войвода Влад ІІІ, който побива на кол (нацепва) около 6000 от неприятелските войни.

За това си деяние в Русе, войводата придобива названието Цепеш. Влад ІІІ Цепеш е историческият прототип на медийния образ граф Дракула – освободител на Русе, който след пребиваването си тук добива световна слава.

Сред митичната история на Русе от по-ново време е разказът за спасяването на русенци от заколение по време на Руско-турската война.

Според различните версии спасителите са русенецът Иван Ведър, който е първият българин-масон, италианският косул Де Губернатис или русенският евреин Бенямин Нахмияс.

Всъщност и тримата били масони, които чрез тайни знаци се разпознали с водача на арабската конница в Русе, който пожалил русенските младежи, събрани във Владиковата бахча.

Първите спомени за събитието стават известни в края на 20-те години на ХХ век от наследници на Иван Ведър.

Неизвестно защо за спасяването на русенци не споделят Баба Тонка, синът й Никола Обретенов или зет й Захари Стоянов, които публикуват стотици страници за най-новата ни тогава история.