Аз съм родена в тайна, която никога няма да бъде разкрита. Родена съм в специално отделение, до което достъп са имали само определен кръг хора от държавата. Това са били дъщери на висши партийни лидери или техните любовници. Тези жени са били държани там през цялата си бременност и са ги пускали едва когато родят. Аз съм родена на това място и до ден днешен не мога да разбера кои са моите родители, пише 24 часа.

Това разказва във визитката си за “Фермата” една от участничките в предаването. Тя се казва Дони Василева и не е съвсем непознато лице в ефира. В началото на януари 44-годишната жена беше избрана за победителка в конкурса “Мисис Баба”. Малко след това се появи в няколко телевизии, за да разкаже за себе си и титлата. Но тогава все още не разкрива драматичната история, която я тласка да участва в новото предаване на Би Ти Ви.

Още когато е в 7-и клас, бащата на Дони ѝ разказва, че тя е осиновено дете. Но това не променя по никакъв начин отношението ѝ към хората, които са я взели за свое дете. “Аз ги заобичах много повече. Мама, татко и аз – така израснах.

Бях принцесата на татко и ме гледаха като цвете в саксия. Обградена от толкова много любов, че ми стигна за цял живот. Толкова щастливо детство имах, че ако мога да избирам, искам пак същото да имам”, казва Дони. Въпреки това тя прави неколкократни опити да разбере повече за биологичните си родители. Оказва се, че всичко за миналото ѝ е грижливо изтрито. Но тя не се отчайва. Когато вижда рекламата за “Фермата”, решава, че това е място, в което може да тества себе си и да разкаже историята си. Така че някой, който знае повече за биологичната ѝ майка, да ѝ помогне да я открие.

Дони е родена в София на 4 март 1971 г., а израства в село Роза близо до Ямбол. Така че селският живот не ѝ е непознат и дори понякога ѝ липсва. Но не Дони, а малката ѝ дъщеря Руслана подава документите ѝ за “Фермата”. Сега и тя, и сестра ѝ Елица, която живее в Холандия със съпруга си, следят изявата на майка си на малкия екран и много се гордеят с нея.

С едно от децата си Дони преживява и най-голямата трагедия. Когато тя е на 16 г., ражда първото си дете – момченце, което се казва Иван. “Аз родих здраво дете. То се разболя от менингит, който премина в хидроцефалия. Мъжът ми се срамуваше –казваше, че съм родила дете идиот. До днес съм убедена, че виновен за смъртта му е баща му”, казва Дони. Докато обикаля болниците заради момченцето, тя ражда и второто си дете – дъщеря си Елица. Когато умира Иван, Дони се разделя със съпруга си, а вече е бременна с третото им дете – Руслана. След момента, в който погребват детето, тя си събира багажа и се изнася от къщата на съпруга си. Месец след като загубва първородното си дете, умира и майка ѝ. Така тя трябва да се грижи сама за двете си дъщери и болния си баща. “Когато си млад и минеш през ада, нямаш време дори да мислиш. Цялата борба е за оцеляването – трябваше да работя адски много”, казва Дони.

“Тя не е типичната майка – непрекъснато да върви след теб. Винаги е давала свобода на мен и на сестра ми да живеем така, както искаме. С нея сме били повече като приятелки и сестри. Споделям с нея дори най-лични съкровени неща, тя с мен – също”, обяснява за майка си Руслана.

Дони се занимава с различни професии – дистрибутор на козметични продукти, дилър на автомобили, застрахователен агент, търговски директор,а после и маркетинг директор в една от големите телекомуникационни компании до частния бизнес с детски парти клуб. Междувременно Василева учи приложна лингвистика с новогръцки и английски 3 г., а после се прехвърля в международни отношения. Завършва със специалност “Политология” и продължава с магистратура дипломация, пак в Нов български университет. Василева влиза за стаж в Министерството на отбраната. Заради дипломната си работа успява да разсекрети документи от министерството.

Сега основното ѝ занимание е да търгува с отпадъци – купува хартия и я изнася в Гърция, а обратно внася пластмасови отпадъци. “Скучен бизнес. С текстописането е по-интересно.” От 7 г. Дони прави и това – да пише текстове за песни на известни изпълнители. А започва на шега. Един ден Тони Стораро, с когото се познават от дълги години, ѝ пуска своята песен “Искам те за мен”. Когато Дони се вслушва в думите, изобщо не харесва текста. Предлага му тя да се опита да напише нещо по-добро. “Направи го и тя стана тотален хит. След това изненадващо започнаха да я търсят изпълнители. В рамките на година стана топтекстописец. С Тони Стораро се познават, защото с него сме братовчеди по линията на баща ми”, обяснява дъщерята на Василева.

Дони е автор и на думите на песента Love Unlimited, с която Софи Маринова представи страната ни на международния песенен конкурс Евровизия през 2012 г.

Василева става баба на 38 г., когато дъщеря ѝ Елица ражда първото си дете – момченцето Доминик, кръстено на баба си Дони. След това се появява и другото ѝ внуче, пак от Елица – момиченцето Андрея. Но човек трудно би познал, че Дони Василева е баба. Макар да не е ходила никога на фитнес, тя е в перфектна форма. Не спазва диети, но и не яде всичко, защото е вегетарианка от 15 г. “Често, когато пазаруваме в магазините, ни мислят за сестри или приятелки”, казва дъщерята Руслана.

След развода със съпруга си Дони никога не е живяла с мъж. Сега освен че се надява да намери биологичните си родители, тя много иска да открие и голямата любов.