Милко, който милее за гората
- Редактор: Владимира Ангелова
- Коментари: 0
Милко носи гората в сърцето си. Вероятно, защото се чувства най-защитен, когато остава сам сред дърветата. Търси нейното спокойствие, щом се усети напрегнат и несигурен. Винаги чува нейния глас. Гората обикновено му нашепва, че е време за рестарт. Изключваш се от ситуацията или хората, които те объркват и започваш отначало.
Гората пази Милко, защото в момчето тя разпознава свой пазител.
Преди 5 години младежът избира да учи в Професионалната гимназия по горско стопанство във Велинград. Съвет и препоръка тъкмо за това училище получил от свой приятел, който също е сред възпитаниците на училището. Не сгрешил.
В горския техникум среща своя ментор г-н Костадин Белухов. „Винаги ще съм му благодарен, усещам го като мой баща“, споделя момчето. Г-н Белухов е човекът, който вярва и знае, че Милко може. Поощрява го, дава му съвети, помага му в ученето. „Той е сред хората, които ми показаха как да тръгна по пътя на мечтите си“, разказва Милко.
Милко мечтае един ден да стане началник на горски участък. В края на месец май предстоят държавните изпити за завършено професионално образование, за които се готви усърдно. После ще дойде ред на приемния изпит в Лесотехническия университет в София. Стане ли студент, в помощ ще му бъде и стипендията, която ще получи като участник в благотворителната инициатива „Подкрепи една мечта“.
Когато в техникума търсят доброволци за залесяване, обикновено няма много желаещи. „Трудоемко е“, обяснява ми Милко. Иска се сила, но и грижа, за да засадиш дърво. Много внимателен трябва да си с корените на фиданката. В никакъв случай не бива да допускаш да се пречупят.
За младите дървета момчето разказва с обич. Слушаш го и усещаш, че гората му е близка. „Първо, отваряш цепнатина в земята. Не дупка, а цепнатина“, пояснява Милко и гласът му започва да звучи другояче, някак отговорно и наставнически. „После, внимателно поставяш фиданката в цепнатината, като пазиш коренчето“, продължава с инструкциите бъдещият лесовъд. За да расте дървото изправено, ще има нужда от колче, което да го подкрепя в израстването му. Преди поливането, задължително проверяваме дали можем да извадим фиданката от земята. Ако успеем, значи не сме засадили дърво. „Ако дървото се е хванало – поливаме го, пазим го от животни и чакаме да тръгне нагоре“, добавя Милко окуражително.
И с мечтата е така. Ако някой успее да ни я изтръгне от душата, не е била нашата мечта. Не сме й вярвали достатъчно.
Но ако сме я отглеждали в някое скътано местенце, треперили сме й дали ще пусне коренчета, срещнали сме хората, които да я подкрепят и да я държат изправена, поливали сме я с устрем и с упоритост, били сме търпеливи, за да дочакаме да се разлисти, пазили сме я от острите зъби на недоброжелатели - това е нашата мечта.
Ако вярвате, че мечтите не трябва да се препъват в липсата на пари, можете да подкрепите инициативата „Подкрепи една мечта“ със средства по банкова сметка на Администрацията на президента.
Учителите готвят протести заради неясните заплати през 2025
Областният управител свиква спешна среща за справяне с...
НАТО: Руските ракети със среден обсег няма да променят...
БСП - Русе: Вдигането на такса смет е наложително
БСП - Русе: Вдигането на такса смет е наложително