Българският град Русе често е наричан „Малката Виена“ по много причини. Една от тях са сградите в централната му част, които са построени през последните две десетилетия на ХІХ и началото на ХХ в. и копират архитектурни стилове, завладели по онова време големите градове в Западна Европа – необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.

Символи на града, чийто девиз е „град на свободния дух“, са Доходното здание и Паметникът на свободата.

Централният градски площад в Русе е подходящо място за посещение от туристи, пише в сайта си Регионалният исторически музей.

В непосредствена близост има три паркинга, които осигуряват достъп до обекта, множество кафенета и магазини, градина с пейки и фонтани.

Площадът е един от малкото в Европа, които събират дванадесет улици.

В миналото на мястото на Голямата градина е имало турско гробище. Паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер даряват жителите на града с невиждана дотогава градска градина - с палми, кактуси, бананови храсти, японски ябълки и други екзотични растения. Била издигната каменна ограда, която по-късно, при преустройството на Центъра на града в края на 30-те години на XX в., е била съборена и преместена за ограда на училище „Отец Паисий“. В средата на градината се издига Паметника на Свободата, вдясно от него се намира Доходното здание. Срещу паметника, зад градинката с кафенетата, все още стои къщата, в която за пръв път у нас се е прожектирало кино. На мястото на Пощата старите русенци помнят лятното кино „Олимпия“, а на мястото на Съдебната палата – цирк.

Паметник на Свободата – издигнат с даренията на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1908 г. Автори са арх. Симеон Златев и арх. Стойчо Кяризов. Статуята и барелефите са изработени от италианския скулптор Арнолдо Цоки.

Доходно здание – построено 1901 г. по план на виенския архитект Раул Паул-Бранк, а изпълнено от виенчаните Георг Ланг и Франк Шолц, предприемача Гатю Цонев и майстора П. Атанасов. Сградата трябвало да носи доходи на общината, откриват се магазини, казино. Там се настаняват театърът, библиотека, художествена галерия.

Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ - първата частна банка в България, основана след Освобождението. На мястото до кръглия шадраван е съществувала автобусна спирка, която всички наричали Стъклената будка. Спирката е оставила трайно място в съзнанието и спомените на русенци, защото е била едно от любимите места за срещи. Вляво от паметника (в дъното на ларгото) се вижда оцветената в керемидено Русенска опера. До нея се намира църквата „Света Троица“ и Доростоло-червенската митрополия. От площада се вижда Централна ж.п. гара, Телевизионната кула и Пантеона на възрожденците. Той е издигнат в Парка на възрожденците – някогашното русенско гробище, където са били гробовете на мнозина видни национални герои. Пантеонът е национален паметник-костница.