Какви са причините за възникване на цунами? Всички подводни земетресения ли причиняват цунами? Кое е най-голямото цунами?

 На тези и други въпроси отговаря Джеймс Гоф, професор, занимаващ се с проблемите на цунами в Университета на Нов Южен Уелс пред ABC Science, информира OFFNews.

"Всичко, което нарушава морското дъно по някакъв начин има потенциал да генерира цунами", разказва Джеймс Гоф.

"Основните от тях, за които чуваме, са причинени от големите подводни земетресения, но подводни свлачища, опити с ядрени оръжия и дори астероиди, които попадат в морето са други възможни причини".

"Подводните вулкани също могат да предизвикат големи вълни цунами", разказва океанологът, "изригването от 1883 на Кракатау генерира вълна с височина 30 метра."

Гоф разказва, че хората са склонни да подценяват като причини свлачищата, подводни и над водата.

"Най-голямото съвременно цунами се е случило през 1958 г., когато свлачище се срути във фиорда Lituya Bay в Аляска", казва той. "То генерира вълна с височина 30 метра."

"Това мега-цунами отне само пет живота, поради отдалечеността на района и е легендарно заради невероятното оцеляване на двама риболовци баща и син. Тяхната лодка е изхвърлена над суша и гори и оставена невредима в океана от другата страна".

Подводните земетресения.

Обикновено причината за големите цунамита са подводните трусове, въпреки че не всички подводни земетресения генерират цунами.

Основните виновници са плитките (в рамките на няколко километра) и многобройни (по-силни от магнитуд 6.5) земетресения, които се случват в една субдукционна зона  - когато ръбът на континентална плоча се плъзга под друга континентална плоча като едновременно я избутва, казва Гоф.

Например, на изток от Австралия и северно от Нова Зеландия, се намира границата на тектонична плоча, където Австралийската плоча избутва непрестанно тази на Пасифика.

"Плочата на Пасифика бавно се отдръпва под натиска на Австралийската плоча и тъй като тя се движи надолу към недрата на Земята започва да тегли Австралийската плоча със себе си надолу. В крайна сметка, морското дъно може внезапно да се издигне и да генерира цунами на повърхността, което да се разпространи надалеч от мястото".

Друга причина е случаят, когато две плочи се приплъзват, разминавайки хоризонтално като морското дъно се премества настрани, също може да генерира цунами.

"Това може да размести подводни хълмове и планини, които ще разместят водата настрани", казва Гоф.

"Все пак, това е по-рядко срещано и трябва да приемем субдукцията (процес, при който по-плътните океански тектонски плочи се подпъхват под по-леките континентални тектонски плочи) като основен проблем."

Зоните на субдукция образуват дълбоководните падини в океаните (например Марианската падина).

"Така по същество се раздвижва много повече вода, ако се случва на дълбочина от пет километра, отколкото ако се случва на 100 м", казва Гоф.

Земетресение, станало в такава зона, ще предизвика вълна и в двете посоки под прав ъгъл спрямо линията на причината, която я е създала.

"След голямо подводно земетресение или друго събитие в дълбоки, да речем около пет километра води, вълната вероятно ще се движи с около 800 километра в час, със скоростта на реактивен самолет", разказва Гоф.

"Вълната се образува бързо [след първоначалния подводен трус] и може да не е много голяма в дълбокия океан, може би само 50 сантиметра, но когато стигне по-близо до сушата, плитчините я забавят и вълната започва да се издига. Тогава вълната става по-висока и по-голяма и по-бавна.

"Когато достигне сушата, тя ще забави вълната до някъде между 5 и 40 километра в час, но трябва да си олимпийски атлет, за да я изпреварите при тези скорости от по няколко километра, дори след като е забавена" - завърши професор Гоф.