Кой лъже най-много? Кои политици са най-компетентни? Кои поемат конкретни ангажименти?

Това са въпросите, които вълнуват младите и активни българи. Техните гласове може да се окажат ключови за изборите на 11 юли, пише Дойче Веле.

До предсрочните парламентарни избори остават близо две седмици. Засега е ясно, че в следващия парламент със сигурност влизат поне шест партии. Ясно е и това: че каквото и мнозинство да се сформира - то ще е крехко. Социолозите не се наемат да прогнозират със сигурност нито кой ще е първи - ГЕРБ или "Има такъв народ" (ИТН), нито как ще се наредят следващите няколко партии и най-вече "Демократична България" (ДБ) и ДПС, при които надпреварата е ожесточена. Ключови ще се окажат избирателната активност, мобилизацията в последните дни преди 11 юли и вотът в чужбина.

Една млада част от гласоподавателите, която беше активна по време на протестите миналото лято, постави основите на сериозното разместването на политическите пластове, което наблюдаваме от 4 април насам. Техните гласове могат да се окажат ключови. Но какви народни представители искат да видят в следващия парламент?

Такива, които не лъжат

Даниел Янев е на 26 години и живее в Берлин. Преди последните парламентарни избори заедно със свои съученици от 91. Немска езикова гимназия в София създава инициативата "Лъжеш ли?" - в рамките на предизборната кампания проверяват достоверността на изказванията на политиците по време на дебатите. Даниел казва, че работата по проекта е разколебала и неговия избор: "Бях решил за кого ще гласувам. Но се почувствах разколебан, след като отделни политически лица правеха неадекватни твърдения. "Лъжеш ли?" разви доста критичното ми мислене".

От "Лъжеш ли" констатират, че през тази кампания дебатът е останал на заден план. Затова ги питаме кой е лъгал най-много преди парламентарния вот през април. "Избягваме да използваме понятието "лъжа", наричаме го "невярно твърдение", защото някои от тях не са умишлени, а са резултат от незнание", уточнява той. "Но от гледна точка на политици това беше Мая Манолова. От партиите - логично тези с най-много ефирно време - БСП и ГЕРБ." За да проверят твърденията, те проследяват 23 часа от дебатите. От партиите, които в крайна сметка влизат в 45-о Народно събрание, с най-малко неверни твърдения се оказват ДПС (5) и "Демократична България" (6). "За ДПС и ВМРО, които са със само по пет неверни твърдения, трябва да се отчете, че те по-рядко влизат в някакви полемики и не се опитват да злепоставят управляващите", обяснява Даниел.

Като определящи за неговия избор на 11 юли Даниел Янев посочва няколко политики: дигитализация, пенсии и съдебната система - "отчетността на главния прокурор, специализираните съдилища, разпределението на делата".

Такива, които са компетентни

Борислав и Теодора са на 27 и са завършили право в Софийския университет. И за тях правосъдната реформа е важна. Но смятат, че фокусът не може да е само върху тази сфера. "Силна конкуренция виждам само при юристите и то на новите партии", казва Борислав, "юристите на партиите на статуквото не могат да вдъхнат доверие и на първокурсник". Той поставя акцент и върху икономиката: "Очаквам политики, насочени към увеличаване на конкурентоспособността на икономиката ни". И споменава част от тях - практическо обучение, насърчаване на контактите между бизнеса и учебните заведения и стимули за стартъпи и иновации.

Теодора забелязва по-сериозен интерес към политическия процес от страна на младите, в това число и по природозащитни теми. "Гледам по сестра ми, която е в 11 клас. Има жестоко раздвижване - от пълна апатия до това да почват да се интересуват, да обсъждат политика и т.н. Но като цяло трябва да се започне от малките неща, за да се постигнат големите - не можем да спрем самолетите преди да сме се научили да рециклираме", смята тя.

Тя казва обаче, че и партията на Слави Трифонов има голям принос към активността на младите. "Покрай участието на Слави, на когото не гледат като политик, се случва раздвижване и младите опознават и другите играчи." Какви обаче са кандидатите на партията на Трифонов и какво предлагат те? "Това продължава за мен да е тъмна Индия", казва Теодора. И за "Лъжеш ли?" ИТН до голяма степен остава енигма. "Те изобщо не са се явявали на дебати", обяснява Даниел. Дали това не е стратегия - ако не участваме в дебати, няма как да сгафим? "Да, може да се каже. Неучастието им в дебати не означава непременно, че ИТН не са лъгали, но ние няма как да го проверим."

"Депутатите трябва първо да бъдат водени от политиките и каузите, в които са компетентни, но това не означава, че не трябва да имат поглед и към останалите сфери от публичния живот", казва Теодора.

И Борис Бонев от неправителствената организация "Спаси София" иска да види експерти и професионалисти в следващия парламент. "Достатъчно си патихме от изцяло некомпетентни и корумпирани партийни парашутисти, които завзеха всяко кътче на държавната администрация", казва той. Като независим кандидат за кмет на София преди две години Бонев спечели доверието на много млади хора. Миналата седмица заедно със "Спаси София" подкрепиха девет от кандидат-депутатите на ДБ.

Такива, които поемат конкретни ангажименти

Защо само от ДБ? "В никакъв случай не казваме, че други кандидати няма да се справят с тази голяма отговорност, но за нас е важно да подкрепим хора, с които вече сме работили за София." Той определя деветимата кандидати като личности "със знания и интегритет".

Подкрепата на организацията не идва просто така. "Хората, които подкрепяме, поеха ангажимент заедно да работим за промени на 10 ключови за София закона, които да помогнат за решаването на проблемите на града" А кои са те? "Да се промени закона за културното наследство, за устройство на територията за спиране на презастрояването, както и този за атмосферния въздух, за да се гарантира, че столицата ни най-сетне ще може да диша. Също така ще търсим подкрепа от държавата при отчуждаването на имоти в паркове, финансовата децентрализация на общините и прехвърлянето на държавни имоти, които не се ползват", обяснява Бонев.

Такива, които гледат напред

Петима от подкрепените от тях кандидати са представители на "Зелено движение". Предстои ли в София "зелена вълна", подобна на тази в Западна Европа? "Нашата организация е част от настъпващата от Европа "зелена вълна", свързана с градски активисти и движения, които влизат в управлението на любимите им градове. Това се случи съвсем скоро в Загреб например, където партньорската ни организация "Загреб е наш" и техният кандидат Томислав Томашевич спечели изборите за кмет с огромно мнозинство и силно зелени политики", казва Бонев. И допълва, че в София конкретно прилагането на зелени политики е повече от належащо. "Борбата срещу мръсния въздух, заради който всяка година над 900 софиянци губят преждевременно живота си, е един от основните ни приоритети. Второто направление е намаляването на автомобилния трафик, което може да се случи само с осигуряването на алтернатива."